В рамките на Kombinat Fest, Resonator беше домакин на последното събитие на Sofia Synth Symposium, в което публиката имаше възможност да изследва вселената на дизайна на Eurorack модули (за това по-долу) заедно с д-р Николай Дичев. Няколко дни по-късно разговаряме с Константин Петров-Kei за събитието и историята на организацията Sofia Synth Symposium, която доведе до него.

‍

Да започнем с един както практически, така и екзистенциален въпрос. Къде сме?

Това е студиото на Страхил Велчев-Kink и моя милост, Константин Петров-Kei. Създадохме го преди пет-шест години, водени от обективната нужда да излезем от спалните си, в които правехме музика до този момент. Студиото е част от комплекса на бившата цигарена фабрика на улица „20 април“, където сме съседи както с Resonator, така и с няколко други компании и организации, които работят на подобна честота. Любопитното е, че аз го знам това пространство още от дете, защото през 90-те години това беше едно от малкото места в София, където можеше да отидеш да си купиш нещо – каквото и да е. Тук се беше обособило нещо като прото-мол, в който имаше магазинчета за всякакви неща. Нашето студио е в административната част на някогашната цигарена фабрика. Предложението да дойдем тук беше на Михайло Николич, като идеята му беше да станем част от бъдещата общност на Resonator в сегмента на електронната музика – като правим не само музика, но и модифицираме и създаваме електронни музикални инструменти, организираме и организираме и водим работилници за тях, в унисон с по-голямата идея за makerspace.

‍

Това ли беше генезисът на Sofia Synth Symposium?

Sofia Synth Symposium се появи малко по-късно, след като вече бяхме събрали всичко в студиото и бяхме започнали да се чувстваме у дома си тук. За да стигнем до него, ще трябва малко предистория. Аз съм на 40+ години, а правя електронна музика от 16-годишен, значи това са 25 години, прекарани в изучаването на целия този свят зад електронната музика. А в самото начало, може би 1998 или 1999 година, това беше адски трудно. Тогава нямаше YouTube tutorials и малкото публикации на тема електронна музика по никакъв начин не показваха какво стои зад тези звуци. Виждаш някакъв човек в студиото му зад някакви машини и се опитваш да си представиш как се прави тази музика. И ние, още преди да направим Porno BPM и да започнем да организираме партита, се събирахме и се самообучавахме – да видим сега как с този допотопен компютър можем да създадем музика, която да звучи като музиката на този или онзи. Но след това идваше следващият проблем: нямаше кой да слуша тази музика. Защото електронната музика не беше това, което е сега, и имаше 2 места в София, на които се събирахме едни и същи 20 човека. И по онова време, както впрочем и досега, мантрата ни беше: като няма такава сцена, да си я направим…

‍

Може би сега е подходящ момент да прескочим две десетилетия напред в бъдещето, за да стигнем до Sofia Synth Symposium?

За да стигнем дотам, първо трябва да поговорим за инструментите, които виждаш около нас в момента. Самата идея за синтезатора еволюира от тази за музикален инструмент, който ще се използва от класически музиканти като акомпанираща машина – примерно защото музикантът не иска да плаща на басист, а да натисне там едно копче и синтезаторът да свири някаква мелодия на баса, докато музикантът си свири на неговия инструмент – до откритието, че основните потребители на тези странни музикални инструменти са техното и хаусът. И това промени самата стратегия на производителите на такива машини, които започнаха да преиздават стари модели или да създават нови с идеята да бъдат по-достъпни и да са насочени изцяло към това ново поколение, което ще ги използва за електронна музика. И така, аз започнах да виждам някакви Instagram постове на приятели на приятели, които са снимани в някакво апартаментче в Люлин и човекът е затрупан с някакви познати машинки, и си прави музика. А аз този човек не го познавам – въпреки че познавам и следя сцената през цялото време, за което говоря. Т.е. появяват се хлапета, които вече имат достъп до повече информация и си купуват такива машинки, за да правят музика с тях, но продължават да си седят изолирани едно от друго. А от друга страна ги залива море от информация, по-голямата част от която не е на ниво. И си казах:

ето тук има някаква празнина, в която може да се направи нещо полезно – пространство за обмен на знания, локална общност за споделяне на по-специфична и релевантна информация.

‍

Кое беше първото събитие, което организира Sofia Synth Symposium?

Беше по-миналата година, току-що бяха открили Топлоцентрала и веднъж минах оттам, видях пространството на горния етаж с голямата тераса и ми заприлича на нещо, което може да се види например във Виена, светна ми някаква лампичка и говорих с тях, а те все още стартираха, нямаха програма и се получиха много лесно нещата. Но не исках да се съберем само да си говорим за някакви технически детайли, свързани със синтезатори, защото това нямаше да бъде интересно примерно за човек като теб, който харесва музиката, но не го интересува какво точно прави това копче. И затова си помислих, че трябва да го обърнем от страната на музиката – да има музикант, който да покаже как прави музиката си, и да направи пърформанс, като преди или след него да обясни как работи с тези специфични инструменти. В електронната музика по принцип по-трудно се вижда какво прави музикантът – не е като барабаните, които се удрят и се чува нещо, или като китарата със струните. Нашите инструменти приличат по-скоро на лабораторно оборудване и изобщо не се вижда откъде излиза звукът и какво точно прави този човек на лаптопа – дали не си проверява имейла, например, или не го ремонтира това нещо, докато е пуснал някаква музика да върви от колоните.

‍

Получи ли се?

Според мен да - можеш да видиш архив от събитието. Впрочем това беше другата причина за създаването на Sofia Synth Symposium – да поддържаме архив, който да може да се види след години. Защото много от нашите събития от времето на Porno BPM са изчезнали без следа в миналото.

‍

Каква е логиката, по която организираш събитията на Sofia Synth Symposium?

Избирам тема, която да е по-инженерна – свързана с някакъв специфичен аспект от работата с електронни музикални инструменти. Каня артист, който да може да говори по тази тема и/или да направи пърформанс – и понеже цялото нещо е pro bono, трябва да си напаснем програмата и по тази причина събитията на Sofia Synth Symposium засега са толкова на брой (три) и минават по шест месеца и отгоре преди следващото. И последният елемент е локацията, която също трябва да отговаря на идеята. Първото беше в Топлоцентрала, после имаше едно в Hyperspace, отново в общото пространство на Kombinat, и последното беше в Resonator, в рамките на Kombinat Fest.

‍

Кажи малко повече за последното.

Беше малко по-хардкор по отношение на технологията. Оказа се, че на нашата малка сцена на електронната музика има един невъзпят герой, който е доста по-познат и успешен извън България. Николай Дичев – д-р Николай Дичев – малко след 2000-та година е работил с Trapez. Това е един германски лейбъл, който хората си татуират по ръцете, толкова е легендарен – със селекция от артисти, която е много уважавана в германската общност на електронната музика от края на 90-те и началото на 2000-те. Trapez са издали limited release на винил на негова музика, за което – естествено – никой тук дори не е разбрал. След това той започва да прави Eurorack модули и…

‍

Ще се наложи да обясниш какво означава Eurorack модул...

Това е вид модулен синтезатор, който се нарича така, защото е съставен от отделни малки парчета – „модули“ – които могат да се комбинират на обща основа („rack“), а тя е е стандартизирана за Европа като размер, волтаж и други характеристики – оттам идва „Euro“. Най-грубо казано, можеш да си го представиш като Lego от елементи на синтезатор, които човек може да си сглоби в различни комбинации, за да извади различен звук.

‍

Благодаря. И след това д-р Дичев започва да прави Eurorack модули и…

…и неговите дизайни се продават от няколко различни компании, които са много уважавани в тази сфера. Всичко това го прави доста сериозен капацитет в тази област. Свързах се с него, намерихме общ език и той се съгласи да бъде водещ на събитието на Sofia Synth Symposium, на което да разкаже за работата си. И както споменах, комуникацията беше на доста сериозно техническо ниво – решихме да оставим на „YouTube“ демонстрациите на това, какво се прави с различните копчета, и да влезем на дълбокото: да видим какво става зад копчетата. Идеята ми беше този човек, със своя опит, да спести няколко години от живота на хората от публиката, като им сподели с какви проблеми се е сблъсквал и какви решения е намерил за тях.

‍

А каква е публиката на Sofia Synth Symposium?

Нека да го кажем така. Нали знаеш как на всяко парти има хора, които танцуват или общуват помежду си, а има и едни други хора, които застават зад диджея и го гледат в ръцете, за да видят какво прави? Това са нашите хора.

Sofia Synth Symposium е общност и поредица от събития за обмен на знания, информация и талант в областта на електронната музика и технология.

Kombinat Fest е отворена среща на общността на Kombinat: физическото пространство на Resonator и останалите компании и организации, с които го споделяме.

Resonator е първото място в България, което предлага достъп до споделена работилница за високи технологии, лаборатории и зали, специално проектирани да вдъхновяват иновациите, приложното учене и съвместната работа.