top of page

Great Minds Think Alike 3/3

Част 3 от 3: посветена на проекта с "Колективът"

Как консултанти от 3М се срещат на доброволчески принцип с водещи неправителствени организации у нас и в рамките на две седмици търсят решения на техните предизвикателства под шапката на програмата Global Impact

Mihajlo Nikolic

|

21 юли 2025 г.

Част 3 от 3: посветена на проекта с "Колективът"


Как консултанти от 3М се срещат на доброволчески принцип с водещи неправителствени организации у нас и в рамките на две седмици търсят решения на техните предизвикателства под шапката на програмата Global Impact


Част 1, посветена на Resonator може да намерите тук

Част 2, посветена на Фондация "ЕдноДърво" може да намерите тук



На събитието в Resonator, на което трите екипа от представяха резултатите от съвместната си работа с три български неправителствени организации от различни сектори, хората от 3М, които бяха работили с Колективът, изглеждаха и звучаха особено вдъхновени. Нищо чудно – самата основополагаща идея на Колективът (ревитализиране на пренебрегнати и изоставени обществени пространства посредством колаборативен граждански ангажимент) звучи вдъхновяващо.



Конкретната задача на проекта – да се създаде трайна градска мебел с устойчив бизнес модел – на свой ред звучи точно по специалността на служителите от 3М. На презентацията се говореше за това, че доброволците от 3М са успели да дадат на Колективът нова перспектива към проблема, нов подход за решаването му и нов материал, който да използват; говореше се за силата на неофициалното общуване, при което участниците в групата в творчески сблъсък изкарват „искри“ от скрита информация един от друг; говореше се за подобряване на градската среда с меката сила на дизайна и комуникацията. Но може би най-добре го каза Ивон Чианг от Тайван, една от служителките на 3М от групата на Колективът: „След тези две седмици, ние станахме по-добри версии на самите себе си.“


Фондация Колективът работи от 2020 година за облагородяване на градската среда чрез култура, архитектурни намеси и изкуство, и обединява граждани, институции и бизнеси в обща цел: да променяме заедно градската среда към по-добро. Познаваме ги с многобройните им, отчетливо видими проекти в София и други градове: фестивалът „Реките на София“, който през годините се превърна в по-мащабната инициатива „Реките на града“ с разклонения в Русе, Велико Търново, Габрово, Стара Загора и потенциални бъдещи издания в Троян, Асеновград и Кюстендил; инициативата „100 стола“, която превърна един изоставен двор на улица „Будапеща“ във вибриращ културен център на открито; проекта „Паркът“, който трансформира 3000 квадратни метра неизползвано покривно пространство в Бизнес парк София в място за летен фестивал на жителите на трагично ограничения откъм подобни места квартал Младост; Академията за градски пространства, която развива мрежа от студенти по архитектура и урбанизъм с идеи за нови зелени обществени пространства в своя град.



Срещаме се със Симона Лазарова от Колективът в забележителния им офис, който сам по себе си въплъщава основната идея на организацията: „рециклираното“ неизползвано пространство на централния диспечерски пункт на градския транспорт в София, на последния етаж на една привидно обикновена кооперация с неочаквана и зашеметяваща гледка.



Около нас са Халите, софийската синагога, джамията „Баня баши“, археологическият комплект на Сердика, Ларгото… Живо доказателство за противоречивото архитектурно и културно наследство на този град, който със сигурност има нужда от малко съдействие, за да стане „по-добра версия на самия себе си“.



Симона с оживление ни разказва за съвместната работа с екипа от 3М: „Всеки ден идваха тук и работехме плътно от девет-десет сутринта до пет-шест вечерта. И беше много интересно, защото всеки от тях има различен профил и съответно даваше различни идеи. Първоначалната ни цел в този проект беше да създадем концепцията, дизайна и бизнес модела за производството на градска мебел: пейка или стол, кошче за отпадъци и кашпа за растения. Идеята беше да развием бизнес план за тези трите, за да имаме бизнес отделно от фондацията, с който да можем да се финансираме. Да предлагаме такъв тип градски мебели за продажба - например на общини, кметства, училища.


Но интересното беше, че в процеса на работата с хората от 3М целта ни се промени.

С тяхна помощ стигнахме до извода, че към момента това би работило най-добре, ако тези мебели са предназначени за нашите спонсори на фестивалите, които организираме. Така бизнес моделът е, че включваме мебелите в спонсорския пакет, който предлагаме, и след фестивала мебелите си остават за тях – или ги взимат за тяхно пространство/офис, или им предлагаме да ги дарят за градската среда, като остават брандирани от тях.“


Следва поредната вдъхновяваща история за Resonator като средище на хора с различни способности, умения и идеи, които по естествен път се намират помежду си.


"Идеята ни е тези мебели да бъдат от рециклирана пластмаса, защото темата е доста актуална, а и това ще ни позволи да се откроим, защото все още никой друг не го прави по този начин. И покрай Resonator намерихме потенциален колаборатор – „Ценна пластмаса“. Отидохме при тях, запознахме се с Георги Балинов, той ни показа как се работи с оборудването за рециклиране на пластмаса и се разбрахме, че можем да се колаборираме за този проект. До началото на пролетта трябва да имаме одобрен модел на градските мебели, за да можем да започнем да го предлагаме на спонсорите преди фестивалния сезон. Трябва да имаме и капацитет за изработване, защото ще си ги правим сами. Мислим и за варианти, в които да въвличаме служители от самите спонсориращи компании в изработката на мебелите, така че служителите да се припознаят в нещо добро, което прави тяхната компания.“


Симона има какво да каже и за сътрудничеството с екипа от 3М. „Всеки от тях ни даде някакъв различен инструмент, който веднага можем да започнем да прилагаме на практика. Ивон ни направи Business Model Canvas и ни преведе през всяка точка от него, защото нямахме никакъв опит в този тип стратегическо мислене за разработване на нов бизнес. Карла ни направи Gantt Chart - какви са задачите, в какъв срок трябва да се изпълнят, кой отговаря за тях. Кайл ни помагаше с разработването на компонентите, от които ще се сглобяват градските мебели, защото специалността му е 3D-принтиране и работа с пластмаси. А Флавио непрекъснато ни даваше всякакви идеи по всички точки, като неизменно предлагаше нестандартен поглед към всеки проблем. В  крайна сметка съм убедена, че взехме доста от тях - и се надявам, че те също са взели много от нас.“



Участниците от страна на 3М потвърждават това впечатление. Флавио Баестеро (Бразилия): „Това със сигурност беше уникално преживяване, което няма да забравим до края на живота си.“ Ивон Чианг (Тайван): „Всеки момент от участието в програмата Global Impact в България остави жив спомен у мен. Това беше едно от най-незабравимите преживявания както в личния ми живот, така и в кариерата ми… Благодарение на това преживяване придобих повече увереност в себе си и в света.


Независимо колко лоши неща се случват, винаги има хора, които искат да направят средата си по-добра с личните си усилия. Онова, което трябва да направим, е да се обединим, да си сътрудничим и да се насърчаваме един друг. Така промените, които се надяваме да видим, рано или късно ще се сбъднат.“

След срещата със Симона Лазарова от Колективът се обръщаме именно към Ивон Чианг - Skills Development Lead в 3M Global Learning and Leadership Development Team - за да ни разкаже повече.



Знаеше ли предварително нещо за програмата? Имаше ли някакви очаквания и ако да, бяха ли оправдани/надхвърлени?


Освен че колегите, които са взели участие в програмата, споделят за опита си, вътрешната уебстраница на програмата 3M Impact Global представя и преглед за миналите години. Благодарение на това имах общото разбиране, че тази програма изисква от нас да използваме собствените си умения, за да помагаме на местни неправителствени организации. Тъй като партниращите неправителствени организации са различни всяка година, бях любопитна към коя организация ще бъда зачислена.


Един месец преди да заминем за София, мениджърите на проекта ни представиха партниращата организация и обсега на работата. Освен това имахме възможност за първоначален разговор в рамките на видеоконференция, след който придобих по-ясна представа за целта.


Как ти се стори София?


Това беше първото ми посещение в България. За мен, София е град, който е богат на история и култура. Особено ми допадна усещането за изненада, предизвиквано от откриването на останки от различни епохи при обиколката на града. Освен това се влюбих в малките ателиета и уникални магазинчета, скрити в пресечките, които ме оставиха с усещането, че хората от този град имат огромен потенциал и страхотен вкус за живота.


Какви са впечаленията ти от Resonator – както като пространство, така и като екип?


Въпреки че организацията, с която работих този път, не беше Resonator, по време на двете седмици в София често посещавахме пространството на Resonator. При всяко такова посещение усещах релаксираната, енергична и творческа атмосфера на това място. Всички, с които общувахме там, бяха много професионални и ентусиазирани. И по-важното, бяха невероятно безкористни, винаги готови да оставят собствената си работа, за да ни окажат съдействие и да ни дадат съвет, независимо дали въпросът беше пряко свързан с тях.


По тази причина вярвам, че привлекателността на Resonator се дължи не само на комфортното физическо пространство, но и на хората, събрани там, които споделят обща визия, взаимна подкрепа и предприемачески дух.


Посещавала ли си нещо подобно – makerspace, fab lab, innovation hub – в собствената си страна? Как се сравнява Resonator с тези места?


В Тайван има много иновационни хъбове и поради естеството на работата си, аз съм посещавала няколко пъти някои от тях. Повечето от тези иновационни хъбове са отворени от държавата, за да помагат на прохождащи компании да започват дейността си с по-ниски разходи. Но обикновено, тези места се разполагат в недостатъчно използвани обществени сгради, така че интериорът е сравнително минимален, като се състои само от индивидуални работни места, без място за общи дейности и взаимодействие.


В контраст с това, Resonator ми допадна особено много. Още с влизането те посреща отворено пространство, което естествено подпомага общуването между хората и поражда повече креативност.


Разкажи ни за местната организация, с която работи, и за реалната работа, която свършихте заедно. Какво беше основното предизвикателство, пред което бяха изправени? Как им помогна вашият екип да се справят с това предизвикателство?


Организацията, с която работихме, беше Фондация Колективът. В момента са изправени пред предизвикателството да намерят устойчив бизнес модел за своята организация. Първоначалната им идея беше да използват рециклирани материали и технология за 3D принтиране, за да изработват градски мебели, но имаше много детайли, които трябваше да бъдат адресирани, преди тези идеи да се превърнат в реален бизнес модел.



Работих по проекта заедно с трима други доброволци. Предвид на опита ми като бизнес консултант, основната ми задача беше да подпомагам дискусиите и да разсъждавам в цялост за бизнес модела. Освен това в нашия екип имаше експерт по 3D принтиране, който осигури ценни технически съвети и помогна на Колективът да създадат първия си прототип за градска мебел. Другите двама доброволци от 3М бяха съответно специалист по управление на проекти и по организиране на верига за доставки, така че предложиха пректични съвети за последващите производствени процеси.


През цялото време отдавахме голямо значение на автономността на Колективът, защото сътрудничеството ни с тях продължи само две седмици. Най-добрата помощ, която можехме да им осигурим, беше да им дадем инструментите за устойчиво развитие в бъдеще. Освен това сме много благодарни на Колективът за тяхната гъвкавост и откритост, които направиха тези две седмици сътрудничество много приятни за нас.


Повече за Колективът тук.

Повече за Pyxera Global, които организират програмата 3М Global Impact, тук.

bottom of page