Great Minds Think Alike 2/3

Част 2 от 3: посветена на проекта с Фондация "ЕдноДърво"

Как консултанти от 3М се срещат на доброволчески принцип с водещи неправителствени организации у нас и в рамките на две седмици търсят решения на техните предизвикателства под шапката на програмата Global Impact

Част 1, посветена на Resonator може да намерите тук

В рамките на финалното събитие за програмата, на което екипите от доброволци от 3M презентираха резултатите от съвместната си работа с представителите на българските неправителствени организации, отборът на ЕдноДърво изпъкваше с колоритно разминаване между външността и говоренето си. Международният екип от доброволци от 3M, който беше работил с тях, беше особено цветен: американец, японец, бразилка и костариканка. (Ако това е правилното название за гражданка на Коста Рика.) От българска страна, ЕдноДърво бяха точно това, което си представя човек, когато разбере, че организацията събира ландшафтни архитекти и софтуерни инженери в съвместен проект за картиране на дърветата в градска среда с доброволното участие на граждани: бради, блузи с качулки и кучето, споменато в предишната статия.

Но самата презентация беше забележително подредена, структурирана и концентрирана върху конкретни проблеми и решенията, до които бяха достигнали заедно. Целта? Създаване на базов бизнес модел в краткосрочен (1 година), средносрочен (3 години) и дългосрочен (5+ години) план. Елементите от бизнес модела? Как да се генерират и управляват средства, каква да бъде административната/HR стратегия, как да работи медийната/рекламна/PR стратегия, какъв да бъде планът за маркетинг/сторителинг и по какви ключови индикатори да бъде оценявано представянето.

Вдъхновени от този начин на работа, малко по-късно се срещаме с Александър Петров от ЕдноДърво, за да ни разкаже повече за организацията, за проблема с публичните регистри на дървесната растителност и за решението, което предлагат.

ЕдноДърво работи от 2021 година. Как се появи идеята за тази платформа?

Семенцето на идеята за ЕдноДърво се ражда на един хакатон през 2017, по случай 10 години от влизането на България в Европейския съюз. На този хакатон Йордан Дервишев, съучредител на фондацията, измисля идеята за създаване на платформа за картиране на празни посадни места. Малко по-късно през същата година се запознахме аз и Дани. Аз имам опит в паспортизацията на градски дървета в няколко големи български градове: Благоевград, Бургас, Варна, Габрово. И като съчетахме уменията на Дани като софтуерен инженер и моите познания като ландшафтен архитект, направихме платформата такава, каквато е в момента. С времето към нас се присъединиха и хората, които наричаме „зелени експерти“ – това обикновено са ландшафтни архитекти, които харесват и подкрепят работата ни: например идват на наши събития, които правим с граждани, и обучават гражданите как точно да използват платформата, за да картират дървета.

Има ли в други градове нещо подобно?

Най-известният и може би най-стар проект, за който знам, е картата на дърветата в Ню Йорк, която е създадена на принципа на „гражданската наука“ („citizen science“). Най-просто казано, това означава да се обединяват усилията на граждани и експерти в даден проект. В случая, гражданите картират дърветата, а с помощта на експертите тази информация се допълва, за да бъде включена в картата.

Същото нещо е изведено на много добро ниво в Мелбърн. Там местните власти са решили, че без помощта на гражданите трудно ще картират дърветата – нещо, което между другото не е лошо и българските общини да решат – и са дефинирали нещо, което бихме могли да преведем като „градски горски“. Това са хора, които се вълнуват от дърветата и тяхното добруване, и взимат активно участие в картирането им, подаването на сигнали и други подобни неща.

ЕдноДърво разчита на доброволци, които да картират дърветата в разработената от вас мобилна платформа. Имате ли информация колко са към днешна дата? И каква част от дърветата в София са картирани досега?

Регистрираните потребители са близо 900, а картираните дървета – близо 30 хиляди. Но трябва да се има предвид, че платформата може да работи в цяла Европа, така че имаме картирани дървета и в други страни, както и в други български градове. Тоест, тези 30 хиляди дървета не са само в София. Но дори да бяха, това е много малка част от дърветата в София. Преди време правихме автоматична индексация на дърветата от ортофото изображения през machine learning, като смея да твърдя, че алгоритъмът беше с доста висока точност. И резултатът беше, че само в София-град, дърветата са над 600 хиляди, като над 50% от тях са в частни имоти. Иначе за цяла Столична община са 5 милиона, защото тук влизат и полите на Витоша, и част от Стара планина. С други думи, все още сме далеч от това да можем да го наречем пълен и добър регистър.

Разкажи накратко как се използва платформата, от гледна точка на потребителя.

Потребителят се регистрира на платформата - на ednodarvo.io. Не е приложение, което си изтегляш на телефона, а си отваряш платформата през браузър. От момента, в който си регистриран потребител, вече можеш да картираш дървета.

Първата стъпка е да определиш местоположението. Малко хора знаят, че и Google Maps, и OpenStreetMap нямат много висока точност. Те са глобални карти и проекцията е такава, че в градски условия точността им може да разминава с по 5 метра и повече. GPS също не работи толкова добре – колкото и модерен и прецизен да е телефонът, технологията е такава, че в градска среда, на по-тясна улица, точността отново се разминава с по 5 метра и повече. По тази причина сме разработили платформата по такъв начин, че потребителят да може да се ориентира на терен. В средата на екрана има едно кръстче – мястото, където ще поставиш дървото – а около него има две окръжности, чийто радиус може да контролираш спрямо реалното разстояние, на което се намираш от стени на сгради, ъгли и други подобни физически ориентири.

След като картираш дървото - след като го „забодеш“ на картата - платформата те прекарва през няколко стъпки: таксономия (какъв вид е дървото – в момента правим интеграция с machine learning алгоритъм, който да го разпознава от снимка на листо, и в следващата версия на платформата най-вероятно вече ще я има), биометрия (височина, диаметър на короната, диаметър на стъблото) и eдна секция, която сме нарекли „Повреди и особености“. И накрая има преглед, в който към всяко едно от тези неща можеш да добавяш снимка – на общия изглед на дървото, на кора, на листа и т.н.

Държим потребителите да знаят, че всяка информация ни е добре дошла. Ако някой човек не се смята за силен в определянето на дървесни видове, може да пропусне тази част и да въведе следващото нещо.

А какво ще стане, ако някой неволно или умишлено въведе погрешна информация? Например, да „забоде“, както ти казваш, една секвоя на покрива на някоя сграда?

В началото имах големи притеснения, че може да има такива злоупотреби – някой да седне и да си цъка дървета на произволен принцип, където си иска. Но засега нямаме нито един такъв случай. Повечето неточности, които съм виждал, са резултат от лоша ориентация на човека на терен. Мислим как да подобрим този процес – включително за панел, през който зеленият експерт да може по-лесно да верифицира въведеното от гражданите и след верификацията, ако информацията е била въведена правилно, гражданите да бъдат оценявани по рейтингова система.

Освен това организираме събития, на които правим целенасочено картиране. Например наскоро се свързаха с нас от районната администрация на район „Оборище“ за улица „Екзарх Йосиф“, за да направим картиране на дърветата по нея – защото планират реновиране на настилките и искат да знаят в какво състояние са дърветата. И там направихме съвместна инициатива – граждани минават и картират, а веднага след тях – зелените експерти.

Платформата има граждански и експертен модул, като гражданският на практика е експертният модул, но с ограничени функционалности. Например болестите и повредите по дърветата, които се записват в платформата в гражданския модул, са само тези, които се виждат с просто око и няма как да ги объркаш. Има ли хралупа? Има. Колко е голяма? Голяма, средна, малка. Другите неща, които са по-трудно различими, са част от експертния модул.

А ползват ли го експерти?

Да, вече имаме доста успешни практики. Единият от ландшафтните архитекти, които използват нашата платформа, прави вече четвърти проект с помощта на ЕдноДърво, защото процесът на работа е много улеснен. На практика, той отива на място с телефона си, картира си всичко и след това си експортва всичките данни в няколко формата, които използват ландшафтните архитекти, за да си правят проектите.

А гражданите за какво могат да го използват?

Към момента, нашата платформа е единственият начин човек да получи информация за дървесната растителност в градска среда в реално време. Друга полезна функция на ЕдноДърво е тази, че дава исторически данни – човек може да проследи какви неща са се случвали с едно дърво във времето. Можеш да видиш например, че дървото е имало някаква повреда и после тя е била отстранена – защото информацията в платформата може да се редактира. Или можеш да видиш колко и какви дървета са били засадени през годините на едно място в града.

Най-общо казано, идеята на платформата е да се използва силата, амбицията и желанието на гражданите, за да се разпределят усилията по реализирането на един процес, който по принцип отнема много време и ресурси. Защото липсата на публични регистри за дървесната растителност е огромен проблем, който трябва да се реши. Не можеш да опазваш нещо, когато не знаеш, че то съществува.

Въпреки това за момента срещаме трудности с разпознаването на полезността и практическата приложимост на нашата платформа от страна на общините. Засега имаме три подписани меморандума за сътрудничество и успоредно с това се опитваме да създадем допълнителен, административен модул в платформата, който да помага на общините да си поддържат дърветата по-ефикасно. За съжаление, по една историческа обусловеност, с която всички трябва да се борим, много от българските общини настръхват, като чуят фразата „работа с граждани“.

Разкажи ни малко повече за съвместната работа с Resonator по принцип и конкретно за този проект.

Познавам Михайло Николич от много години. Миналата година в продължение на няколко месеца наемахме Co-working Cafe, за да се събираме, защото ЕдноДърво на практика няма офис. Мислим и за други неща, в които можем да сме си полезни - например за разработване на експертно оборудване. Представям си устройство, което автоматично да определя биометрията на дървото и така да съкращава времето от процеси, които бавят работата на терен. В Resonator има отлично оборудвани лаборатории, в които може да се направи прототип на такова устройство. А хубавото е, че като е хъб, тук се събират всякакви хора с всякакви познания и възможности.

Конкретно за този проект, от Resonator ни дадоха пространство, в което се случваше съвместната работа с екипа на 3М.

И сега за работата с въпросния екип от 3M, в рамките на проекта 3M Global Impact, организиран от Pyxera Global?

Още преди началото си бяхме определили за себе си, че основната област, в която имаме липси, е създаването на бизнес план и следването му, както и самото ценоопределяне – защото експертният модул е платен и приходите от него отиват за развитие на фондацията ЕдноДърво. Това е и моят съвет към бъдещите участници в следващите издания на програмата: от нея има най-голяма полза, ако много добре си определиш сферата, в която имаш нужда от помощ. В самите документи, с които се кандидатства, има място да се опише това.

Когато започнахме, отделихме един цял ден на приоритизация, за да видим в какво можем да постигнем най-добър ефект. А накрая хората от 3М ни споделиха един Google Drive с цялата информация - включително имаме и готови презентации със стъпки за действие, когато стигнем до съответния етап.

Според мен им беше много интересно и много се запалиха. И се радвам, че успяхме да ги запознаем с контекста на българската действителност. Обикновено, когато работим с международни организации, първата реакция е пълен шок: как така нямате верен кадастър? Ами, така. Как така 80 процента от обществените поръчки са свързани с корупционни практики?! Ами, свързани са. Но в рамките на тези две седмици, успяхме наистина да ги запознаем с работата си. Водихме ги да картират дървета, развеждахме ги в града, показвахме им интересни места, заведения – малко да вкусят от ъндъграунда, така да се каже, от нещата, които не са на картата. Беше доста интензивно и същевременно приятно преживяване.

И има конкретни резултати?

Да, вече имаме бизнес план и разработен процес за ценообразуване. Направиха ни автоматизирани екселски таблици, в които ние можем да си попълним цена за първо, второ, трето и то ни изплюва колко трябва да струва крайната услуга. Едната консултантка от 3M беше с фокус човешки ресурси и тя ни направи профили на хората, които трябва да търсим, за да си запълним тези празнини, които имаме в организацията. Това също беше много полезно, въпреки че ще започнем да го използваме едва на следващия етап, когато можем да си позволим да разширяваме екипа. Друг от консултантите ни направи връзка с американската асоциация на арбористите, които имат интерес да разработим нещо подобно за тях. Дадоха ни и насоки за патентоване на целия процес. Дори извикаха от друг екип една тяхна колежка, която се занимава с патенти, и тя ни обърна внимание, че с патентоването не просто си осигуряваш защита на продукта, а му даваш и публичност.

В този момент съвсем естествено продължаваме разговора – макар и вече дистанционно – с Джак Тоул от екипа на 3M, който работи с ЕдноДърво.

Разкажи ни малко за себе си и ролята си в 3M.

Казвам се Джак Тоул и понастоящем съм US & Canada Segment Marketing Manager в 3M Personal Safety Division. Отговарям за изграждането на продуктови портфолиа за развитие и изпълнение на нашите стратегии за излизане на пазара, доходоносен растеж и разкриване на нови възможности за пазарна експанзия във вертикалните пазарни сегменти в областта на отбраната, здравеопазването, обществената безопасност и подготовката за извънредни ситуации. Живея в Едина, щата Минесота, с невероятната си партньорка Сара и двете й деца, Сам и Елзи.

Знаеше ли предварително нещо за програмата 3M Global Impact? Имаше ли някакви очаквания и ако да, бяха ли оправдани/надхвърлени?

Мога да кажа, че всичките ми предварителни очаквания за програмата бяха отнесени от действителността – бързо открих, че тази програма трябва да е уникално преживяване както за личното, така и за професионалното развитие. Мога да кажа само хубави неща за 3M Global Impact и вярвам, че това до голяма степен се дължи на колегите от 3M и на нашите български домакини, с които имах удоволствието да работя рамо до рамо, както и на богатата култура, която осигуряват София и хората от България.

За пръв път бях в София и ако трябва да съм напълно честен, нямах представа какво да очаквам. Трудно ми е да опиша с думи впечатлението си от София, но предполагам, че мога да го кажа по най-простия начин: ще се върна.

След като имах възможност да разгледам различни части от града, останах зашеметен от архитектурните чудеса и разнообразие. Със спектъра от римски, османски, австро-унгарски и съветски влияния, от архитектурното разнообразие на София няма какво повече да се желае. Всичко това е в подножието на Витоша, което прави града особено красив. Останах впечатлен от достъпността на София – независимо дали човек се придвижва пеша, на велосипед или с градски транспорт (да не говорим за достъпността на самия градски транспорт). Също толкова, ако не и повече, ме впечатли достъпността на природата – както в многобройните паркове и зелени пространства, така и на Витоша с нейните възможности за туристически преходи и отдих на открито.

Но природната и архитектурната красота са само една част от уравнението. Когато човек има възможност да се срещне и да работи с хора като Александър Петров, Симеон Малинов и Йордан Дервишев от EдноДърво, участници като Адел Филипов и Георги Шопов и програмния мениджър от Pyxera Global Ангел Спасов, се чувства не просто добре дошъл в страната, а вдъхновен да се потопи в една нова култура. Да не говорим за това, че вие бяхте най-добрите екскурзоводи в този град, като споделихте с нас вкусната кухня, традициите, обичаите и местните преживявания. Не мога да кажа достатъчно хубави неща за хората от София.

Може би най-голямото предизвикателство за мен е да опиша софийската култура. Вълнуваща, защото останах с впечатление, че непрекъснато се случва някакво събитие или събиране; с усещане за общност въпреки потенциалните различия; оптимистична и напредничава; с общото усещане за бързо развитие, но с отделни парадоксални изключения; с общоприета историческа традиция и истина, които водят към желана промяна, като през цялото време остава и булото на мистерията – поне от моята гледна точка. Вярвам, че всички тези характеристики правят едно място интересно и уникално, така че не е трудно да се влюбиш в него и да имаш основателна причина да се върнеш. Точно както възнамерявам да направя.

Ние също ще се върнем към темата – в третата и последна статия от тази „трилогия“, посветена на Колективът и екипа от 3M, който е работил с тях.

Повече за Pyxera Global тук.