ТВОРЧЕСТВО В ТЕХНОЛОГИИТЕ

Второто издание на фестивала за експериментална музика „Sofia Experimental“ - в партньорство с Resonator

Владимир Влаев е жива легенда в света на електронната и експерименталната музика – композитор, сонолог, изследовател, изпълнител, музикален продуцент, преподавател и организатор на първия и единствен фестивал за експериментална музика „Sofia Experimental“. Разработил е собствен хибриден (акустично-електронен) многоканален инструмент с култовото име HexApp, който е представян на фестивали от Холандия и Великобритания до Ню Йорк и Сеул. Освен това Владимир Влаев отдавна е част от общността на Resonator, където е провел поредица от учебни курсове и работилници, кулминирали (засега) в двумесечния курс по музикално програмиране с Max/MSP/Jitter в края на 2023.

Няколко дни след „Sofia Experimental“ 2024 го очакваме със затаен дъх в Coffice пространството на Resonator, за да ни разкаже за организацията и провеждането на фестивала. Владимир идва с колело и закъснение от три минути, за което се извинява обстойно с характерния си тих, спокоен глас. Като събеседник, Владимир създава усещането не за поток, а за истинска река на мисълта – широка и дълбока, без видими вълнения на повърхността, но неудържима в стремежа си да отведе както него, така и публиката му там, където е решил да стигне. Планираното кратко интервю неусетно се превръща в тричасов разговор, който се простира от импровизирана лекция за генезиса и историята на експерименталната музика от Джон Кейдж до наши дни, и оттам към задълбочени разсъждения по темата, която го вълнува най-много: предефинирането на ролите на композитор, изпълнител и публика в контекста на експерименталната музика.

Да започнем оттам, където се намираме в момента. Как се стигна до това, че в единия ден от фестивала през 2024, Co-Working Café на Resonator беше домакин на събитие от образователната програма на „Sofia Experimental“?

С Resonator имаме много приятно сътрудничество, което продължава вече над две години. Боян Аврамов, моят партньор във фондация „Безкрайност“, ме доведе и ме запозна с Цветомир Крумов от Electronics Lab, който ни направи обиколка, и аз видях, че това наистина е място за нетрадиционни, иновативни подходи в различни области на изкуството и науката – и пресечните области между тях. Допадна ми не само наличието на електронна лаборатория, на лаборатория за виртуална реалност и на музикално студио на едно и също място, но и атмосферата и манталитета на хората в Resonator. Хора, насочени към новото и към творческото използване на технологиите.

Това звучи в унисон с по-голямата ви цел, за която стана дума както в предварителния ни разговор, така и в предишни разговори на Resonator с други събеседници от вашата област – създаването на среда, която да обединява хората със специфични интереси в пресечната територия на изкуството и науката…

Генералната идея зад всичко, което правя, е да се създаде среда. Не говоря за школа, защото това е доста претенциозно и не отговаря на действителните ми амбиции. Говоря за среда за експериментална музика и публика от хора, които оценяват подобни неща. В началото може да са пет-десет-двайсет, но нека да станем поне над сто. Ясно е, че не сме за Зала 1 на НДК и едва ли някога ще стигнем дотам, но за мен е важно да има такава култура, в която хората създават сами – не само музиката, но и инструментите, с които се прави тя. 

Разкажете ни малко повече за генезиса на „Sofia Experimental“. Изданието на фестивала през 2024 беше второто, нали така?

Точно така. Първото издание на „Sofia Experimental“ се случи доста спонтанно – просто през октомври 2023 година съвпаднаха няколко неща, които се подготвяха едновременно от различни страни. Аз бях поканил четирима експериментални артисти от Нидерландия (от които само единият е нидерландец по рождение - двама са италианци, а единият е чилиец, който живее във Франция) - да дойдат в София, като им обещах да организирам концерти за тях. В същото време, със Synaesthesia Collective, с които си партнираме, се бяха свързали двама белгийци – видеоартисти. Приех това съвпадение като сигнал, че вече е време да реализирам на практика идеята, която имах от години в главата си – за фестивал, посветен на иновативните, експериментални музикални практики, които съчетават електроакустична музика, технологии и DIY-инструменти. Доста задължаваща идея, защото в момента, в който го наречеш „фестивал“ и обявиш, че това е първото му издание, веднага възниква очакването все някога да има и второ.

„Sofia Experimental 2023“ беше в една вечер, в Културно пространство Бобина – едно ъндърграунд пространство във всякакъв, дори буквалния смисъл. Вечерта беше много дълга, с общо единайсет артистични акта – започнахме към седем и приключихме след полунощ. И общо взето, още на следващия ден започнах да мисля за следващото издание на фестивала.

Основната ми идея беше, че „Sofia Experimental“ като фестивал трябва да има не само артистична, но и образователна част, за да можем да ангажираме с нашата кауза по-широк кръг от хора, които не само да слушат тези най-често прототипни музикални инструменти, произведени в един екземпляр от своите създатели, но и да знаят какво се случва зад тях – като работа с електроника, компютърен код, какви са идеите, на основата на които са създадени. И така, във всеки от петте дни на тазгодишното издание имаше и образователна част – презентация, уъркшоп или демонстрация, а вечерта на съответния ден – концерт.

От Националната музикална академия „Панчо Владигеров“ приеха да финансират участието на трима артисти – Kacper Ziemianin с неговия light sequencer, Dan Gibson с неговото модифицирано виолончело и Николай Дичев, с когото се запознах на презентацията на Eurorack модулите, организирана в Resonator от Sofia Synth Symposium преди няколко месеца. Останах много впечатлен от него, защото не само е много образован в това, с което се занимава, но притежава и таланта да обяснява подредено и ясно, а освен това е изключително търпелив – безценно качество, когато си в позицията на презентиращ или преподавател.

Разкажете ни как протече програмата на „Sofia Experimental“ през 2024. Фестивалът се проведе в общо пет дни – какво се случи през деня и на концертите вечерта и как намерихте баланса между образователната и, да я наречем, развлекателната част?

В първите два дни на фестивала бяха презентациите на тези трима артисти, които вече споменах, а първият концерт от фестивалната програма беше на втората вечер, с квадрофонична електроакустична музика: 

В България почти няма композитори, които да творят за този формат, освен мен и Владимир Джамбазов, когото поканих за концерта, така че трябваше да се обърна към мои колеги, с които се познавам от работата си в чужбина. Bjarni Gunnarsson е преподавател в института по сонология, който съм завършил, Siamak Anvari е ирански композитор, с когото бяхме състуденти, Michal Prynda е полски композитор, с когото се познавам от музикалната академия във Вроцлав. Владимир Джамбазов, разбира се, е един от малцината български композитори, да не кажа единственият, който има творчество в тази област, при това на световно ниво – защото произведенията му са свирени в САЩ, Бразилия, Австралия, Южна Корея и цяла Западна Европа. А освен това, „Sofia Experimental 2024“ съвпадна и със седемдесетгодишния му юбилей.

Така стигаме до третата вечер от фестивала…

Концертът на следващата вечер беше озаглавен „Les Espaces Acoustiques“, по името на една пиеса на френския композитор-спектралист от седемдесетте години Gerard Grisey. Използвах тази фраза, защото този ден беше посветен на гласа и акустичните инструменти. Концертът беше в голямата зала на Goethe Institut. Първото изпълнение в него беше и първата официална концертна изява на NoiSing Factory Choir – един хор, който използва много оригинален подход в организирането на звуковата материя: така наречената „звукова живопис“ (sound painting), което означава, че те не пеят заучени неща по партитура - не пеят ноти - а следват жестовете на диригента, който „рисува“ с тях. Диригентът на хора е Женя Петрова, която проведе и уъркшоп за инструмента глас, техниките и практиките за овладяването и възпитаването му в същата зала по-рано на същия ден. Женя Петрова участва в моя ансамбъл ImproWise Ensemble, за който ще стане дума и по-късно в разговора. Концертът на хора се получи много добре, а в края му Женя Петрова направи нещо, което наистина демонстрира защо експерименталната музика е такава, като включи публиката в изпълнението заедно с хористите. Вторият акт, дуото Братанов – Ангелов, показа едно друго лице на експерименталната музика – свободната импровизация. Георги Ангелов е брилянтен перкусионист, който дори сам си прави инструментите – ето отново връзката с DIY, нашата област. Живко Братанов е пианист, цигулар и певец. Двамата свирят заедно от 2015 година и са доста сработени, а заедно с басиста Васил Хаджигрудев имат записан албум като Space Trio. Третият акт, на Виктория Николова и Isul Kim, Echo-Еlektrik, беше по-скоро перформативен, с елемент на сценично театрално изпълнение. Много интересна комбинация на пеене, включително на една старинна ария, с шумова електроника.

И вече сме на четвъртата вечер…

На четвъртия ден се върнахме там, където се роди „Sofia Experimental“ – в Културно пространство Бобина. Както и миналата година, там в най-пълна светлина се разкри точно какво имам предвид с този фестивал. Бях нарекъл концерта „DIY Masters“ и всеки от актовете беше с участието – а в някои случаи изцяло – на разработени от тях инструменти. Scattered Thoughts Gathering на Ани Свинарова, която е асистент в Музикалната академия, използва както свирене на пиано, така и един модуларен синтезатор, който са разработили заедно с Мартин Божинов. Case of Collective Madness също дебютираха на „Sofia Experimental“ – едно дуо с глас и DIY инструменти: дървени кутии с контактни микрофони и метални пластини. За разлика от тях, следващият артист беше с много голям опит: Kacper Ziemianin, който вече беше представил своя light sequencer в Музикалната академия, сега изнесе концерт с него. Това е третата версия на този инструмент, по който работи вече от десет години, с много обогатени възможности за звуково изразяване.

Другият акт тази вечер беше Dan Gibson, който също беше имал презентация в рамките на фестивала. Той свири на едно модифицирано виолончело и имаме записан албум с него – формацията ни се казва The Hypochondriac Resonators. (И между другото са ни питали дали не сме измислили това име с компютърен генератор на фрази.) Интересното при него е, че той няма музикален бекграунд - не е завършил музикално училище или академия. Идва от хардуерен и софтуерен бекграунд, но обича струнните инструменти. Свири на виолончело, но го използва по-скоро като звукоизточник, а основната му работа е в електронната надстройка на акустичния звук – всичко минава през многобройни плъзгачи, с които контролира различни параметри на звука.

И последният акт за вечерта беше IC1101, един проект на Пламен Колев, който е по-известен с псевдонима си Серафим Велувиан. Както и очаквах, той беше предимно noise, и то harsh noise, и просто изкърти главите на всички. Решението ми да го оставя за последен в програмата се оправда, защото след него всеки от предишните участници щеше да звучи твърде слабо. По-опитни слушатели, като Дан и Каспър, просто си сложиха тапи за уши за музиканти, когато започна неговото изпълнение. Това е обичайна практика - например на техно партита – защото веднъж увреден, слухът за съжаление не се възстановява. И накрая на вечерта беше, поне според мен, най-интересната част от програмата – джем с всички тези шестима артисти, в който се включиха и Симоне Чивитило от Бобина и още един италианец, с когото имат друг проект – Ropotamo. Те са доста популярни, скоро предстои да издадат първия си албум. Аз бях един вид диригент на миксера, в който се смесваше звукът от всички тези артисти и инструменти, и се постарах да дам възможност на всеки да има нещо като соло, с което да се изяви.

Ето, че вече сме на петия, последен ден от фестивала. Това е денят, в който „Sofia Experimental“ гостува на Resonator – тук беше презентацията на инструментите SOMA, която организирахте заедно с Христо Петков…

Христо Петков е звуков ентусиаст, който допреди няколко години е издавал свои неща, най-вече в областта на техното. След като създадохме ImproWise Ensemble и вече имахме две-три изяви, Христо ни е намерил в социалните мрежи и се запознахме. Поканихме го на следващата ни репетиция и той първо започна да ни слуша, а след това и да се включва в общия звук на ансамбъла. В резултат на това, и нашите сетове придобиха малко по-различен облик – вече имаме епизоди с малко по-регулярен бийт, които дължим на неговия бекграунд в по-танцувалната електронна музика. Христо е представител на SOMA за България и освен това е човек с дълбоки познания за синтезаторите и звука, така че още преди половин година му предложих да направи една такава презентация в рамките на фестивала – в контекста на моето желание да има не само артистична, но и образователна част, както и в контекста на желанието ми да има дебюти – не само на артисти, но както и в случая, на презентатори.

Презентацията беше много успешна – кафето на Resonator беше пълно, а в контекста на тази сцена показателно беше и това, че лично аз не познавах поне половината от хората от публиката. Другият показател за успех беше продължителността – бяхме предвидили час и половина с почивката, а в действителност презентацията, демонстрацията и интеракцията с публиката след това продължиха почти три часа.

В този момент в разговора се включва и самият Христо Петков, когото едва успяваме да хванем между задълженията му като баща на две малки деца, натоварения му работен график (подобно на много други в тази среда, Христо си има „дневна“ професия, в случая - финансов одитор) и работата му като представител на SOMA.

Да започнем с малко инфо за теб в контекста на електронната музика.

Занимавам се с електронна музика от края на 90-те, когато се влюбих в техно музиката. Първите ми опити за музициране бяха на Propellerheads Rebirth, като впоследствие съм изследвал всеки DAW и дигитален инструмент, до които съм успял да се докосна, основно Reason, FL и Ableton. От 2017-2018 започнах да изграждам аналогов сетъп и да се фокусирам върху dawless и хибридни изпълнения (хардуерни синтезатори и ефекти + Ableton + VCV rack).

Как се стигна дотам да станеш представител на SOMA за България?

Спомням си първото вълнение - беше някъде през 2018 - когато видях видео от прототипа на дръм машината Pulsar 23 на Vlad Kreimer – главният визионер, дизайнер и основател на SOMA. Помислих си: „Този инструмент отваря нова страница в музикалната история“.  последствие поръчах първия им сериен инструмент Lyra8 и когато дойде време да поръчам и Pulsar23, реших да напиша едно откровение до тях, в което споделих моето възхищение от техните инструменти и поставих въпроса дали биха искали да бъда техен представител за Балканите. И така се случиха нещата. Харесаха подхода ми и начините, по които използвам техните инструментите, дори използваха мое демо видео (https://youtu.be/F8JlSKMimG8)в официалната им страница за презентация на Pulsar23.

За да дадем малко контекст, разкажи за някои артисти и изпълнители, които използват инструменти на SOMA в работата си.

В България не са много. Бих споменал Цветан Момчилов, който използва ефекта SOMA Cosmos в изпълненията си, защото има вече реализирани няколко музикални проекта, които могат да бъдат чути. Серафим Велувиан използва Lyra8. В световен план е по-лесно. Martin Gore (Depeche Mode), Thom Yorke, Underworld, Carl Cox са само няколко от утвърдените артисти, които са намерили вдъхновение в SOMA инструменти. Интересен е случая с последният албум на Depeche Mode, който беше промотиран с парчето My Cosmos Is Mine: дръм линията му е изсвирена на Pulsar23 и представя прекрасно характера на инструмента.

И за да не пропусна влиянието на SOMA в техно сцената –  Surgeon (Anthony Child) споделя, че благодарение на SOMA е излязъл от дълга творческа дупка и от няколко години е основен делегат на SOMA звука, Carl Cox вече втора година използва Pulsar23 в живите си изпълнения, както и Antony Rother, който също ентусиазирано споделя своето възхищение от Pulsar23.

Кое е уникалното в инструментите SOMA?

Те са дизайнерски инструменти, предназначени за музиканти, които търсят нова експресивност в своите изпълнения. Дизайнерската философия на SOMA е, че музикалните им инструменти трябва да предоставят на изпълнителя ненатрапчив интуитивен интерфейс и по-висока експресивност от конвенционалните музикални инструменти. И да звучат добре.

Как ти се стори преживяването в Resonator?

За мен беше превъзходно преживяване. Пространството ни позволи да оставим инструментите за проба от публиката по време на почивката. Публиката беше много приветлива и търпелива и аз много се радвам, че всички бяха толкова заинтересовани. Надявам се, че все повече музиканти ще открият вдъхновение в тези инструменти, защото техните възможности предоставят прекрасни нови и вълнуващи музикални експресии, които копнея да чувам все повече в съвременната музика.

Resonator е е първото място в България, което предлага достъп до споделена работилница за високи технологии, лаборатории и зали, специално проектирани да вдъхновяват иновациите, приложното учене и съвместната работа. Разгледайте го в дните на отворените врати – всяка сряда – или директно запазете вашето място на сайта.

Повече за „Sofia Experimental“ тук.

Повече за музикалните инструменти SOMA тук.