РАЗЛИЧНИТЕ СТАЖОВЕ (И ЕДИН РОБОТ)

Участници в стажантските програми на Resonator разказват за ученето с практика

(А роботът нищо не разказва, но за сметка на това вече сам се ориентира накъде да поеме.)

Обикновено е по-лесно да се покаже какво е Resonator, отколкото да се разкаже с думи. Но едно от сравнително сигурните описания е „място за споделяне на технологии и идеи“. Освен всичко останало, Resonator се стреми да бъде отворен център за технологично и образователно развитие, в който всеки е добре дошъл. През годините сме организирали и провеждали образователни програми в най-различни области и наскоро имахме повод да разкажем за това.

Но може би най-яркият пример за мисията на Resonator да развива уменията, опита, мисленето и амбициите на млади хора от всички области, които идват при нас с любопитство и желание да се учат, са нашите стажантски програми. И както може да се очаква от нас, това не са обикновени стажове. По думите на Михайло Николич от Resonator:

И още: "Затова за нас е много лесно да видим как всичко това може да бъде приложено в контекста на един нов стажант, който иска да научи нещо и да го практикува. Това е голямата разлика с компаниите, в които стажантските програми са много конкретни и произтичат от спецификата и нуждите на самата компания. Ние тръгваме от другата страна: спрямо профила на стажантите виждаме какво знаят и могат, говорим с тях, разбираме какво искат да натрупат като опит и тогава вече намираме подходящ проект, който могат да използват, за да приложат техните знания и да ги надграждат."

Срещаме се с двама от стажантите в Resonator, за да видим как се случва това на практика. Марио Беров (12 клас) и Октавиан Вацов (11 клас) са от Американския колеж в София и миналото лято бяха на стаж в Resonator, където с помощта на Тодор Минчев от Fab Lab и Цветомир Крумов от Electronics Lab са направили робот, който може да се ориентира сам в пространството, за да изпълнява различни практически задачи.

Как се стигна дотам?

Марио: В колежа си имаме едно място, наречено Sci Fi, където имаме подобни машини като във Fab Lab при вас. Мястото е отворено за всеки и се събираме самостоятелно там, за извъкласни занимания. Има двама координатори, които се занимават с проектите, дават насоки и помагат, ако е необходимо. Но Sci Fi не е официален клуб и не се занимава само с роботика – по-скоро се събираме там, за да правим това, което ни е забавно.

А как разбрахте за Resonator?

Октавиан: И двамата ходим при един и същ съветник за кандидатстването в университети, което на мен ми предстои, а Марио вече е кандидатствал. Нашият съветник търсеше подходящи стажове за нас, на които да натрупаме опит в сферата на роботиката и инженерството като цяло, така че това да ни помогне за кандидатстването.

Какво ще следвате?

Марио: Машинно инженерство. Кандидатствал съм във всички университети, които исках. Много са, но ако трябва да кажа примерно топ 3, това са Georgia Tech и MIT в САЩ, Imperial College в Лондон и TU Delft в Холандия – там специалността е авиоинженерство, което също ми е доста интересно.

Октавиан: Аз категорично съм по-заинтересуван от авиоинженерството, така че и аз съм се насочил към Georgia Tech, MIT, College of Technology в Оксфорд и един университет в Цюрих, ETH.

Прави впечатление, че не споменахте нито един български университет?

(Смеят се, отговаря Марио.) Не, в нашия колеж има такава традиция да се бяга навън, за да си продължаваме образованието. Дали ще се върнеш след това вече е друг въпрос. Според мен е хубаво, и аз възнамерявам да се върна и да работя тук.

Има ли къде да се работят такива неща в България?

(Вместо да отговорят, и двамата многозначително показват мястото около себе си – седнали сме в Stem Showroom, а на няколко крачки от нас са Fab Lab, Electronics Lab, Sound Lab и всички останали работни пространства в Resonator.)

Добре, значи дойдохте тук и…?

Октавиан: Аз дойдох две седмици по-рано, защото Марио по това време беше на лятно училище в САЩ. Запознах се с Михайло Николич, той ми показа цялото място и къде ще работя, а после ме насочи към Тодор Минчев, който беше с нас във Fab Lab през цялото време. Когато дойде и Марио, започнахме заедно проекта за робота. Работата по него ни отне около един месец, през който всеки работен ден идвахме тук за по четири-пет часа.

Разкажете повече за този робот в контекста на вашия стаж.

Марио: Идеята беше да използваме всички ресурси на Resonator, като работим по проект, зададен от тях. Дадоха ни робота като база, трябваше само да му оправим някакви малки детайли. И ние трябваше да измислим софтуера за позициониране. Нашата работа беше основно по кода….

Октавиан: Но все пак се случи и един-два пъти да се наложи да го разглобяваме и да запояваме разни неща вътре в него.

Марио: Задачата беше свързана с конкретния проблем, че GPS-позиционирането не работи добре вътре в сградите, защото сигналът не е достатъчно силен, и трябваше да се измисли някакъв друг начин роботите, които работят в закрити помещения, да се локализират в пространството.

Октавиан: Закачат се четири сензора на стената, които са нещо като умалена версия на GPS. И с помощта на антената, която е монтирана на робота, ние можем да разберем къде се намира и накъде е обърнат спрямо сигналите, които получава от четирите сензора.

А защо са четири, а не три? Три сензора не са ли достатъчни за триангулация?

Октавиан: По принцип дори два сензора са достатъчни, защото роботът се движи по равен под, така че реално има две измерения, в които трябва да се позиционира. Но с четири сензора първо е по-точно, и второ е по-реалистично. Направихме робота така, че ако някой от сензорите се повреди или например има някаква допълнителна стена, която блокира сигнала от някой от сензорите, така че роботът да не получава сигнал от него, роботът да продължи да се позиционира по сигналите, които получава от останалите работещи сензори.

/// видео

Това практическа задача ли е - с приложение в реалната роботика и индустрия? Такава, с каквато наистина би ви се наложило да се справяте в някакъв бъдещ момент от следването или работата си?

Марио: Категорично. Това се използва главно в индустриални помещения, складове, логистични центрове. Там роботът може да не е само един, а да са много – и трябва да се ориентират сами и да знаят на какво разстояние се намират един от друг, за да си вършат работата.

А занимавахте ли се с някакви други проекти, докато бяхте в Resonator?

Октавиан: Да, през това време тук се готвеше отборът по роботика за участието в Атина. А в нашето училище също имаме отбор, който участва в по-трудната версия на състезанието, за по-големи ученици, ние имаме опит с такива роботи и го използвахме, за да помагаме на малките, докато бяха тук.

Пожелаваме успех на Марио и Октавиан (и техния робот), за да се върнем на по-голямата тема за стажантските програми в Resonator. Вече би трябвало да е ясно, че роботите съвсем не са задължителен елемент от тях. Гъвкавият механизъм на програмирането на стажовете означава, че дори не е задължително да бъдат с техническа насоченост, свързани с хардуер и/или информационни технологии. Като място, което събира хора с всякакви идеи, Resonator може да предложи стажове в областта на маркетинга, организирането на събития, работата със социални медии…

Отново Михайло Николич: "Точно в момента търсим хора, които да помагат за създаване на съдържание по различни теми, свързани с мейкърството – и покрай това да научат повече за различни технологии."

За въпроси и идеи, свързани със стажантската програма на Resonator, елате да се запознаем или ни пишете на hi@rsntr.com.

Resonator е единственото място в София, което предлага на хора, компании и организации лесен достъп до технологични лаборатории и зали за обучение, презентации, дискусии и събития – на един и същ адрес.