КОЯ КНИГА ЩЕ СЛУШАМЕ ДНЕС?

Какво стои зад един запис в платформата Storytel - разказ с екипа и наратори, записали вече над 100 аудиокниги в Resonator

В Sound Lab на Resonator като никога няма запис на бъдеща аудиокнига от каталога на Storytel, така че сме сами с Николай Марков… и кабината. Ники говори за нея като за член на семейството.

„Кабината е проектирана от нулата от мен и Михайло Николич, (бел.ред. основател на Resonator), за да се използва за записите на аудиокнигите на Storytel. Стените са дебели близо 20 сантиметра, с пресована изолация. Подът на кабината е двоен, гумиран, а цялата кабина лежи на едни специални конусовидни подложки, които не позволяват на вибрацията отвън да влиза вътре.“

Ники се изправя и няколко пъти скача на място, за да демонстрира. 

„Ето – животът наоколо в Resonator си продължава, без да пречи на актьора да записва.“

Отваряме вратата на кабината, към която изпитваме все по-голямо уважение, за да надникнем вътре. 

„Осветлението е смарт – актьорът може да си задава силата и температурата на светлината. Специален въздухопровод директно вкарва в кабината вече климатизиран въздух – през лятото студен, през зимата топъл. Въздухът влиза на нивото на краката на актьора, така че има постоянен приток на свеж въздух, без да се чува шум от работата на климатика. Освен това има специален въздухопречиствател с активен въглен, HEPA-филтри и UV-лампа. Когато актьорите си правят почивки, включват това нещо с едно копче отвътре и то за пет минути избива всякакви микроби и бактерии, така че въздухът на практика става стерилен. Това върши добра работа през зимния сезон.“

Влизаме в кабината и се оглеждаме. Предпазливо задаваме въпроса дали не е много… малка? Ники решително поклаща глава:

„Размерите на кабината са проектирани така, че да има достатъчно място за актьора, но в същото време да създава усещане за „пашкул“, който го обгръща.“

Ясно. И това е още преди да стигнем до… втората кабина.

„С увеличаването на продукцията за Storytel направихме второто студио с втората аудиокабина. Тя изглежда и работи по същия начин, но сигурно е със стотина килограма по-лека, защото на втория път вече знаехме къде сме прекалили с подсигуряването в първата.“

И двете кабини работят едновременно? 

„Да, всеки ден, на по три смени: 9:30 до 12:00, от 12:15 до 14:45 и от 15:00 до 17:30. Започнахме с двама тонрежисьори, в момента сме общо четирима и също работим на смени, както и актьорите. А моята работа освен това включва да координирам целия процес и графика.“

Както вече е ставало дума, в света на звука повечето хора са известни с по няколко различни имена и с лекота влизат в различни роли. Така тонрежисьорите в Resonator, които работят по аудиокнигите на Storytel, освен това са съответно бас китарист на „Анимационерите“ (Мартин Евстатиев), граймър рапърът Chibook (Александър Георгиев) и Бобо от Bobo & The Gang (Борислав Димитров).

Но ако ще си говорим за влизане в роли, в тази работа все пак най-добри са актьорите, които записват в студиото. Имената, които Ники изстрелва като картечница, са като „Кой кой е“ на изкуството на дублажа: Даниел Цочев, Гергана Стоянова, Александър Митрев, Силвия Петкова, Владимир Михайлов, Георги Георгиев-Гого, Виктор Танев, Чавдар Монов, Диана Кузова, Сотир Мелев, Мартин Герасков, Петя Абаджиева, Алек Алексиев, Антоан Петров-Анди, Иван Панайотов… 

Един момент. Значи всички тези звезди могат да бъдат срещнати в Resonator? Ники се усмихва.

Добре, нека да минем през целия процес от влизането на актьора в студиото. Какво се случва след това? 

„Тонрежисьорът работи по време на самия запис. Паузите и грешките не се оставят във файла, а се изрязват още на място. Така в крайна сметка, след колкото сесии е нужно, се получава един много голям аудиофайл, който съдържа само книгата. След това тя отива при proof listener – редактор. При нас това най-често е Илияна Иванова, която е български филолог и работи в Министерството на образованието. Тя слуша текста от аудиофайла и в същото време го чете, като следи за шумове, примляскване, неправилни ударения, неволни лапсуси. В аудиофайла ни слага маркери, а в текста хайлайтва съответното място. Така получаваме списък с неща за презаписване. Винаги има поправителна сесия: нараторът записва книгата, аз я давам за слушане, връщат ми я със списък от поправки и след това нараторът идва още веднъж, за да презапише съответните откъси. И вече след поправителната сесия, аз правя мастериране, така че готовата аудиокнига да звучи според всички стандарти на Storytel. Като стандартите са си стандарти, но освен това всяка една книга е индивидуален проект, който трябва фино да се настрои, така че да звучи както трябва.“

Аудиокнигите на Storytel, които се записват в Resonator, явно звучат точно както трябва – защото формалният „информационен повод“ за тази статия е знаковата 100-на поред аудиокнига, записана тук.

Време е да излезем от кабината в Resonator и да отидем в офиса на Storytel, за да си поговорим и с тях. И по-точно с Лиза Василева, мениджър на Storytel за България. 

А как се намерихте с Resonator?

„Връзката ни е Ники, с когото вече бяхме работили в Storytel, когато беше главен аудиоинженер при нас.“

В разговора се включва и и Ана Клисарска, която като издател отговаря за съдържанието на Storytel: кои книги и от кои автори, български или преводни, детски или криминални.

„Resonator e супер зареждащо място, в което бих могла да прекарам цял ден – страхотна атмосфера, предразполагаща приятелска среда. Даже знам къде ще хапна наблизо за обяд.“

Първо да свършим работата. Вече разбрахме, че за вас записват много различни актьори. Кой прави „кастинга“? С какви фактори се съобразявате, когато избирате актьор за определена аудиокнига? 

Ана: „Имаме дълъг списък с наратори (не е абсолютно задължително да са актьори), с които сме работили през годините, както и тестови записи с други. Първото предложение идва от нашия мениджър на продукцията. Ако заглавието е особено важно, обсъждаме колективно кой е най-подходящият глас. Чий глас звучи в главите ни, когато четем книгата?“

Решаваме да завършим с по-личния въпрос за това, чий глас звучи в главите на Ана и Лиза точно в момента – или по-просто формулирано, коя аудиокнига на Storytel слушате сега? 

Ана: „Аз слушам „Уханно пристанище“ на Джон Ланчестър и силно го препоръчвам.“ 

Лиза: „Наскоро изслушах цялата поредица за Корморан Страйк на Робърт Галбрейт на един дъх. Мога да кажа, че покрай тази поредица преоткрих гладенето и навъртях много крачки в разходки. А в момента слушам „Градинарят и смъртта“ на Георги Господинов, с гласа на Владимир Пенев, записана именно в студиата на Resonator в края на миналата година.“

Преди да стигнем до актьорите, правим един неочакван завой, за да се срещнем с един от най-популярните български автори в Storytel – Васил Попов. Интересното при него е, че пътят му е свързан с аудиокнигите от самото начало.

„Със Storytel ни събра конкурсът за аудиосериал, който бе организиран в началото на 2020 година. Именно благодарение на него се роди идеята за създаването на „Мамник“. За тези години се случиха много неща, за които допреди това само съм си мечтаел – „Мамник“ беше редактиран от Ваня Щерева и озвучен от изключителния Владо Пенев, който вдъхна живот на героите. А сега вече сериалът съществува и под формата на книга, която също се радва на голям успех – и това нямаше да бъде възможно без Storytel. В платформата излезе и още един мой аудиосериал – „Пермафрост“. Скоро ще излязат и двете продължения на „Мамник“.“

Ти си един от най-видимите и най-успешните автори на Storytel в България. Знаеш ли колко души са слушали аудиокнигите, които си написал?

„Мога да кажа само, че са хиляди. Не знам точна бройка. Но със сигурност мога да твърдя, че дължа успеха на историите си най-вече на това, че те излязоха първо като аудиокниги. Преди „Мамник“ аз бях никому неизвестен автор. Историята на хартия излезе близо 800 страници. Ако „Мамник“ беше публикуван първо като книга, по-малко читатели щяха да посегнат към един толкова обемист роман, да си го купят и да отделят от времето и парите си, за да дадат шанс на неизвестен автор, който на всичко отгоре пише жанрова литература. В Storytel обаче нещата с аудиокнигите стоят по друг начин. Там хората си плащат за абонамент и имат достъп до хиляди книги, една от които беше и „Мамник“.

Какво се случи с „Мамник“, след като излезе като аудиосериал?

„Първоначално не знаех дали „Мамник“ ще пожъне успех. Защото е жанрова литература, а в последните години у нас сякаш се гледаше с лошо око на жанровите книги, или поне така ми се струваше. Сега нещата не стоят точно така. Успехът на историята, разбира се, се дължи и на прекрасния прочит на Владо Пенев и на музиката на „Исихия“, която звучи в епизодите. Аудосериалът достигна до много хора, защото смесва много жанрове. Струва ми се, че всеки успя да открие по нещо за себе си. Отдавна го има и като книга, а сега започнаха и снимките на сериал от 12 епизода, който е копродукция с БНТ. Режисьор е Виктор Божинов, с когото само съм си мечтаел някога да работя – още откакто гледах „Възвишение“. Целият екип прави всичко от сърце и душа, виждам го това на терен и трябва да призная, че е адски вдъхновяващо. Смятам, че ще се получи една чудесна екранизация. А и най-важното: най-накрая ще имаме жанров хорър сериал в България. С чудовище. Такова нещо, струва ми се, досега не се е случвало у нас. Мисля, че е време. И се надявам след „Мамник“ да последват още много такива сериали.“

Като автор, имаш ли отношение към кастинга на актьорите, които записват твоите аудиокниги?

„Ана Клисарска от Storytel винаги е била така добра да се консултира с мен по всички въпроси. Обсъждали сме с нея всичко. Никога не съм се чувствал пренебрегнат в процеса на работа. Но по отношение на актьора, който да чете „Мамник“, така нареченият „кастинг“ мина много бързо, защото първото и последно предложение беше Владо Пенев. Чух го как чете само няколко изречения от книгата и веднага казах, че той трябва да бъде нашият актьор. Нямахме никакви съмнения по този въпрос. Впрочем, сега и в сериала Владо ще изиграе една от главните роли – тази на Емил Славов.“

Реално погледнато, когато твоята книга стане аудиокнига, актьорът става твоя глас – гласът на автора и гласовете на всички герои, които си измислил. Какво е усещането да слушаш собствения си текст по този начин?

„Аз не съм от авторите, които очакват всичко да бъде точно такова, каквото аз съм си представял. Напротив, чуждите интерпретации винаги са ме вълнували повече. Много по-интересно ми е да видя какво е породила моята история в главата на другите. Това важи както за прочита, така и за екранизацията.“

По въпроса за интерпретациите вече наистина трябва да се обърнем към хората, които остават сами с текста пред микрофона в студиото: актьорите. Започваме разговора с Даниел Цочев, когото не е пресилено да наречем „легенда“: носител на наградата „Икар Златен глас“, дал гласа си на хиляди герои от дублирани телевизионни сериали и игрални филми в добавка към десетките си роли на театралната сцена, киното и телевизията.

Как се намерихте със Storytel?

„Поканиха ме още от създаването на българския клон на платформата. Явих се на прослушване, на което ми обясниха основните правила в реализацията на аудиокниги. Скочих в дълбокото още с първия роман – „Левски“ на Яна Язова. И оттогава до днес съм записал около сто аудиокниги.“

Кое е ценното и интересното в този вид актьорска работа в сравнение с другата?

„Най-после намирам повече време за четене на книги. (смее се) Ценна ми е възможността да се откъсна от всекидневието си и да се потопя в историята, като стана част от нея. Нося си само гласа, настроението (подходящо за жанра на книгата), таланта и чаша кафе.“

Как се изграждат различните гласове на персонажите?

„Нарича се емоционална памет. Винаги помня как звучат героите ми, а сюжетът и авторът на книгата определено помагат. Разбира се, процесът „глас-персонаж“ е плод и на подготовка, и на опит. Зависи и колко е обемът на участието на съответния герой в книгата – ако е голямо, му даваш основния си тембър. Редовно получавам обратна връзка от слушатели и признавам, че изпитвам истинско удовлетворение от тяхната оценка. Имам признанието и на автори, които държат точно аз да озвуча книгата им.“

Има ли значение дали книгата ви е интересна? По какви книги обичате да работите?

„Книгите, които съм прочел и записал в аудиоформат, са в много пъстри жанрове – българска и световна класика, научно-популярни, книги за личностно усъвършенстване, дори рецептите на Иван Манчев в автобиографичната му книга. Няма по-вкусно изчетени рецепти! Дали на мен една книга ми харесва много или не толкова, не бива да се усеща от слушателите. Моята отговорност е да им поднеса съдържанието професионално. За самото съдържание не бива да се упреква гласът ми, а само авторът. (смее се)“

Задаваме последния въпрос и на Александър Митрев, познат от независими театрални проекти и работата си в дублажа, който също записва в студиото в Resonator.

„Чета книги, които ми харесват. От Storytel винаги са ми давали избор за това. А аз не мога да си представя по-приятна работа от това да четеш книга на глас. Все едно да ти плащат да ядеш сладолед. Или да ти плащат, за да си почиваш. Сега сигурно ще спрат да ми плащат от следващата книга. (смее се)“

Каква е разликата с другите форми на актьорската професия?

„Сценичното поставяне на драматургичен текст зависи от режисьора или от груповите търсения на определена трупа артисти. При аудиокнигите, прочитът зависи само от актьора. Отговорността е само негова. Вземете трима актьори да прочетат една и съща книга и ще получите три картини с различен облик. Гласът на героите и целия тон на книгата до голяма степен се задава от самата книга. Тя ме води при избора на тембър при определен герой, или как звучи описателната част. И другата голяма разлика е „публиката“, която се състои от един човек. Вторият човек в студиото, който е тонрежисьорът. Четецът е в неговите ръце. Между тези двама души трябва да има добро усещане за ритъма, в който тече записът, и между тях се създава особена близост. Все пак се случва да се оригнеш в ухото на другия. (смее се)“

Продължаваме разговора за близостта между книгите и хората, които ги четат на глас, за да ги слушаме, със Силвия Петкова - актриса, майка, меломан, пътешественик и наратор в Storytel.

Как започнахте да работите за Storytel?

"Когато дойдоха в България, бях поканена да отразя в социалните си мрежи тяхната платформа. Когато разбрах какво правят, се побърках от кеф и без каквато и да е свенливост им заявих, че не съм инфлуенсър, а актриса и много бих искала да ме поканят на проба. И нещата се случиха и няма по-щастлива от мен!"

Кое е интересното за вас в този вид актьорска работа – в сравнение с другите неща, с които се занимавате?

"Много е различно от всичко останало в моята професия. Хем си четеш книги, но хем някой те слуша - имам предвид тонрежисьора на първия етап. Различно е с това, че два часа и половина не млъкваш. Следиш всеки свой дъх, примляскване, всеки звук, който може да съществува.

И когато дойде време и слушателите да чуят - чакам с трепет отзивите им. Постоянно се уча и събирам градивна критика, за да успея да задоволя всеки вкус."

Задачата ви като актьор е особено интересна, защото сте едновременно гласът на автора и гласовете на всички герои. Как изграждате тези различни гласове като персонажи?

"Със сигурност следвам интуицията си. Обикновено чета само първите няколко глави предварително, за да навляза в историята, но след това се оставям на чувствата, които ми носи произведението, така че прочитът ми да бъде максимално автентичен и искрен. Когато книгите са дълги и с много персонажи, си правя аудиоподсказки на телефона - кой как звучи, за да се подсещам при следващи сесии, ако съм забравила."

А слушате ли аудиокниги по принцип? Професионално и/или за удоволствие?

"Слушам, да. Особено с детето вечер за лека нощ. Иначе винаги си пускам своите книги, за да си потърся грешки, да си взема бележки и да знам какво мога да развия още в следващ свой проект."

Последната ни събеседничка в студиото на Resonator е Гергана Стоянова, един от най-разпознаваемите гласове в България. Записва книги за Storytel от 2018 година, като броят им вече приближава 100. И много си обича работата:

Как започнахте да работите за Storytel?

„Явих се на кастинг. Да си призная, отидох почти развеселена от идеята да ме тестват как чета на глас художествена литература. Казах си: „Наистина ли? Има ли интелигентен, грамотен човек, който да не може да чете на глас?” Но всъщност, кастингът си беше доста сериозен.“

Можете ли да споделите някакви професионални тайни? Как изграждате гласовете на различните персонажи и как ги поддържате в продължение на дни и дори седмици работа по една аудиокнига, например?

„Когато има герой с различна от българската националност, задължително си записвам с какво ударение прочитам името му, както и характеристиката на гласа – светъл, тъмен, млад, възрастен, проклет, умен, флегматичен, болен. Особено когато в една книга има много персонажи, ако разсейващите обстоятелства са повече, си обречен да сбъркаш. Случвало ми се е редактор да иска поправка на реплика, която не е произнесена с гласа, с който съм озвучила персонажа в предходен ден.“

Кое е ценното за вас в този вид актьорска работа – в сравнение с другите неща, с които се занимавате?

„Оказа се, че четенето на книги е съвършено различен вид занаят, макар и под шапката на актьорската професия. Но най-ценното е, че четеш литература, на която може да не попаднеш никога. Освен това всички знаем, че за да си отделим време за четене, трябва да жертваме нещо друго. А много често именно четенето изпада от списъка с приоритетите.“

Има ли значение за вас дали книгата ви е интересна? По какви книги обичате да работите?

„Разбира се, че има значение, когато книгата ми е интересна. А когато е драматична, много често с тонрежисьора оставяме записа с вълнението в гласа. Попадала съм на книги, в които чета и плача, докато записвам. Не хленча, разбира се, но категорично си личи, че се вълнувам. Същото е и при дублажа на филми. Не може героинята ти да се съдира от рев, а ти да четеш, все едно обявяваш нивото на река Дунав в сантиметри.“

Четете ли книгите предварително, или предпочитате да си ги четете на глас в студиото?

„Не ги чета, но се налага да ги преглеждам. Оправям се добре с цитати на руски, английски, испански, френски и италиански, но веднъж ми дадоха книга, в която имаше много цитати на немски, и немски имена на улици и хора. За това трябваше специална подготовка, защото никога не съм учила този език.“

А слушате ли аудиокниги по принцип? Професионално или за удоволствие?

„Нямам много време за това. То е същото като да съм била цял ден на дублаж и след като се прибера вкъщи, да си пусна филм. Сетивата и мозъкът ми имат нужда от почивка. А и да си призная, не мога да слушам всеки глас. Професионално изкривяване.“

Слушайте аудиокниги на Storytel тук.

Resonator е първото място в България, което предлага достъп до споделени работилници за високи технологии, лаборатории и зали, специално проектирани да вдъхновяват иновациите, приложното учене и съвместната работа. Разгледайте го в дните на отворените врати или се свържете с нас, за да обсъдим какво можем да направим заедно!