СЪРЦЕТО НА ПЛОВДИВ

Интерактивната инсталация ПУЛС e един от най-популярните експонати в новия пловдивски Fantasy Не-Музей

Интерактивните музеи и по-общо пространствата, които насърчават посетителите да общуват с експонатите и творбите с помощта на високите технологии, явно са последният писък на модата. Само от откриването на Fantasy Не-Музеят на Пловдив в края на лятото на 2025 насам, в София отвориха три такива места: MINA София („пространство за имерсивно изкуство“), Videnie Space („имерсивно пространство, посветено на съвременните дигитални изкуства“) и Phenomena („интерактивен музей на науката и изкуството“). Но сега отиваме в Пловдив, където интерактивната музикална инсталация ПУЛС, разработена и произведена в Resonator, е един от най-популярните експонати.

„Не-Музеят“, както го наричат накратко неговите създатели, е резултат от естествената еволюция на едно движение за локална култура с десетгодишна история. Основният двигател Тодор Попов ни разказва, че всичко е започнало преди повече от десет години, с една-единствена тениска с щампа. Оттогава насам, движението Майна Town е оставило уникалния си отпечатък върху общо пет книги (две от тях, „Пловдив Fantasy Пътеводител“ и „Пловдив Fantasy История“, са в основата на голяма част от експонатите в музея), над 30 броя на едноименното списание (със специални „гостуващи“ издания за София, Берлин, „Морето“ и „Планината“) и мащабна платформа за събития: Майна Town Weekend през 2023 се провежда на пет различни децентрализирани пловдивски локации, между които снове безплатен автобус, „татуиран“ с ключови визии на движението; през 2025, Майна Town вече са организирали и/или участвали на повече от 30 събития в цялата страна. И така до Не-Музея: „Беше крайно време да си имаме собствена щабквартира и място, където да се събираме“.

Самата сграда на Не-Музея е знакова за пловдивската алтернативна култура: „червената къща на Rosaimpex“, както я наричат местните, е останала в историята като мястото, което приютяваше култовия бар Fly’n’hy на първия етаж и също толкова култовия електронен клуб Underground на, точно така, подземния етаж. (Тодор разказва как първите посетители на музея са се обаждали по телефона на приятели, за да ги повикат там, с лаконичното: „Тук сме на Флайендхая“.) Сега и двете нива са част от Не-Музея, който ги е изпълнил до пръсване с интерактивни експонати.

Специфичното чувство за хумор на Майна Town, което се заиграва с клишетата за „вечния град под тепетата“, без да губи нищо от така характерното за пловдивчани лениво самочувствие, струи от всеки експонат в Не-Музея. На входа ни посреща възглавница зад стъклена витрина с надпис „При недостиг на айляк – счупи стъклото“. Двете „инстаграмабъл селфи зони“ представляват, съответно, син диван с огромна златна корона („Кралят на Айляка“), и още по-огромна розова котка с жълти очи (лаконичният коментар на табелката до нея информира посетителите, че „…учените все още спорят дали градът ни е основан от траки, римляни или котки“).

Както подобава на името му, Не-Музеят отдава почит не на безспорни исторически събития и личности, а на местни легенди: хора като Митко Чорапа, Стефчо Автографа и Маестро Бхагаван („духовен вожд на уличната музика“). Вместо манифеста на княз Александър I Батенберг за провъзгласяване на Съединението, тук четем „Айляк Манифеста“, който започва с безкомпромисното: „Аз съм господарят на този град…“ „Цитатите“ от велики личности (от Марк Твен до Джон Ленън) са поръсени с щедра доза пловдивски хумор, и дори всеизвестната тема за многобройните имена на града през различните исторически епохи (по-насериозно третирана например в модерния музей „Епископската базилика на Филипопол“), тук е разказана през комиксови илюстрации и започва от древното Евмолпия, но не завършва със съвременното Пловдив, а с футуристичното „Майна Таун“.

Но най-впечатляващи, разбира се, са интерактивните експонати. Някои са чисто физически: като „Тепе Метър“ (отвесна мярка за дължина, която показва в мащаб разликата между височината на пловдивските тепета), двуметровата книга, която се разлиства на триизмерни картонени модели на различни квартали (от Стария град до Кючук Париж и ж.к. „Тракия“) и играта „Тегелинг“ (състезание по Главната на Пловдив, в което избраният герой се раздвижва със степер). Други смесват реалното и виртуалното: като стълбището, по което със стъпка се качват характерни думи от местния жаргон като „густо“ и „хава“ и по-малко познати попадения като „вендуза“ (синоним на целувка) и „бомбок“ (трудно е да се обясни, но е нещо като „леш“ с по-силен елемент на забавление). Или „Fantasy Lab“: интерактивна инсталация с колби с течности в различни цветове, в която потребителят с физически движения миксира различни картинни сюжети, за да стигне до произведения като „Gusto No More“ (гигантски октопод излиза от Марица) или „King Kong In Trakia“ (това би трябвало да е ясно). Има и истинска аркадна игра от старата школа (чудовищно трудна, между другото), и последно поколение екран, на който посетителите се виждат в реално време, пресъздадени с изкуствен интелект като жители на града от различни исторически епохи.

И, да си дойдем на думата, ПУЛС: интерактивният експонат „Миксирай звуците на Пловдив“, който събира най-много лайкове още от откриването на Не-Музея. Влизаме в помещение, оградено със завеси от червено кадифе а ла хаус клуб от златната ера на хаус клубовете, и заставаме зад пулта...

/// ВИДЕО

„Първоначалната идея беше да направим „Сърцето на Пловдив“, което по замисъл беше само звукова инсталация“, разказва Тодор. „Трябваше да застанеш до него и да чуеш как бие: „Гуссс-тооо, гуссс-тооо, гуссс-тооо…“ Концепцията претърпява драстично развитие, когато към проекта е привлечен Мартин Денев (сам по себе си култов пловдивски герой с разнообразно амплоа, когото за целите на този текст ще представим като „диджей и композитор на електронна музика“). Негова е идеята „сърдечният ритъм“ на Пловдив да бъде интерпретиран като музика, съставена от естествените звуци и мелодии на града. Физическото изражение на тази идея е секвенсер, а кой може да проектира и произведе един уникален секвенсер по поръчка по-добре от Resonator?

Това ни разказва Мартин Денев, докато демонстрира различните възможности на устройството. „След като го измислихме, трябваше и да го направим, и аз започнах да звъня на разни хора – и един колега ми спомена, че имало едни момчета в София, които се наричат Resonator и се занимават с музикални изобретения.“

Ъ-ъ, окей.

„И аз дойдох в София една събота, в извънработно време, едно от момчетата ме чакаше и се качихме в техния офис - в един бивш тютюнев склад в центъра на София, в една такава сграда, която отвън по никакъв начин не издава какво може да се намери вътре. И отваряйки вратата, аз се озовах в едно много интересно пространство – нещо между лофт в Ню Йорк и скандинавски дизайнерски офис, с най-различни помещения за записване на аудио, с музикално студио, с помещения за технически експерименти, с конферентна зала, ниска мебел… въобще футуристично изглеждащо място. И се оказа, че тези момчета наистина се занимават много сериозно – създават прототипи, измислят изобретения, експериментират…“

Заданието за ПУЛС, както ни разказва Цветомир Крумов от Electronics Lab в Resonator, е за устройство с общо 32 бутона (броят им е вдъхновен от телефонния код на Пловдив, 032), подредени на 8 хоризонтални реда по 4 бутона по вертикала. Включването на всеки от бутоните по вертикала изключва останалите три от съответната колона, така че могат да работят едновременно 8 по хоризонтала, във всички възможни комбинации. Нелеката задача на Мартин е да композира/семплира/запише аудио за всеки от бутоните, така че винаги да звучат добре заедно, в каквато и комбинация да бъдат натиснати.

И така: по вертикала имаме „Groove“, „Bass“, „Synth“ и други подобни, както в традиционен секвенсер за любители. Но като интерактивен експонат в пловдивския Не-Музей, ПУЛС има и локални категории като „Oriental“ и „Ethno“ („В Пловдив вече от хилядолетия живеем съвместно най-различни етноси, и това е една от причините толкова да си обичаме града. Затова решихме да включим елементи от тези различни култури. Турска, ромска, арменска, еврейска, гръцка, македонска, заради огромната вълна от бежанци, които пристигат в началото на двайсети век в Пловдив и се заселват в Кючук Париж – всички те са представени с кратки музикални мотиви на различни инструменти, характерни за тях.“), както и уникалната „Voices“. За нея, Мартин обикаля града, за да запише гласовете на вече познати от по-горе герои като Стефчо Автографа и Майстор Бхагаван (с фамозната му реплика „Everyone is super number one!“), семплира песен на братя Аргирови (които определя като „видни майни“), телевизионното предаване от близкото минало „Адрес 4000“ и гласа на Тома Спространов (с фразата „Главната на Пловдив“, взета от едно интервю, в което легендарният радиоводещ разказва как се разхождал по въпросната улица в началото на 80-те години, когато двама особено некултурни милиционери го обискирали и му счупили няколко грамофонни плочи, които регистрирали като „вредно западно влияние“), и стига дотам да запише на място гласа на жената, която обявява информацията за влаковете на пловдивската гара.

Цветомир от Resonator допълва, че ПУЛС има функция за запис на така получената композиция, който посетителят на Не-Музея може да си свали с QR код, а втората итерация на устройството (на работа в Не-Музея в момента) е с фабрично изработени платки, подсилени копчета („То е ясно защо, нали – минават по цял ден оттам и ги блъскат“) и четири чифта слушалки.

/// ВИДЕО

Работата по ПУЛС продължава около шест месеца, като устройството е било готово навреме за „мекия старт“ на Не-Музея една седмица преди официалното му откриване на 28 август. А за финал, Тодор от Майна Town ни издава малко от бъдещите им планове:

На излизане от Fantasy Не-Музеят на Пловдив – с безкомпромисното му внимание към всеки детайл и удовлетворяващото ни усещане за добре прекарано време и уникална информация за локалната култура, поднесена и усвоена по забележително забавен начин – това съвсем не звучи като фентъзи.

Fantasy Не-Музеят на Пловдив е „Патриарх Евтимий“ 1.

Майна Town са тук

Резонатор е инкубатор на технологични идеи, гостоприемно пространство за прототипиране и първото място в България, което предлага достъп до Fab Lab и Electronics Lab – споделени работилници за високи технологии, специализиран хардуер и софтуер, в комплект с екип, готов да окаже съдействие както на индивидуални клиенти, така и на (бъдещи) компании.