ПЪТЯТ НА ЗЕЛЕНАТА ТЕХНИКА: ОТ БУРКАН С ВОДОРАСЛИ ДО БИОРЕАКТОР

Устройството за пречистване на въздух с фотосинтезиращи микроводорасли на VODORASLO е отличен пример за успешно сътрудничество между перспективен български startup и лабораторията за бързо прототипиране, Fab lab, в Resonator

VODORASLO е многократно награждавана българска биотехнологична компания - производител на устройство, което пречиства въздуха с фотосинтезиращи микроводорасли във водна среда, прилича на модерна лампа и вече е в продажба.

В едно хладно софийско утро прекосяваме моста над „Цариградско шосе“, за да стигнем до офиса на компанията в Sofia Tech Park. На входа ни посреща Денис Иванов, основател и изпълнителен директор на VODORASLO, за да ни заведе в офиса. Пространството е оптимално оползотворено. Цари безупречен ред. В стъклените контейнери, които плътно покриват едната стена, безшумно и ефективно се отглеждат специфичните култури от водорасли, готови да се превърнат в двигател на следващата партида от биореактори.

Повод за разговора ни днес е първата партида от продукта на компанията, достигнала до своите клиенти. VODORASLO вече приема нови поръчки и планира следващи, още по-мащабни проекти. Но преди да стигнем дотам, трябва да разкажем историята от самото начало...

Как се роди идеята, която в крайна сметка доведе до този реален успех?

Идеята беше моя и се появи в главата ми преди почти 4 години, като всичко започна буквално от едно клипче в YouTube. По това време бях студент в трети курс по архитектура в Дания и имахме една програма, която се казваше „Архитектура в екстремни условия“. Идеята беше да изпратят студентите на различни локации по света, където да решат с архитектурен дизайн някакъв екологичен или социален проблем. И в рамките на тази програма, някои от студентите от моя курс бяха изпратени в Китай. Знаеш, че качеството на въздуха там не е от най-добрите. И един колега беше направил инсталация, в която беше използвал водорасли от тяхна, местна река. Беше конструирал затворена система за пречистване на въздуха в един магазин за риба и беше установил, че качеството на въздуха вътре в магазина е в пъти по-добро, отколкото на улицата пред него. Когато видях клипчето от този проект, това отключи в мен голям интерес към ресурса като цяло – какви са водораслите, какво може да се направи с тях. Започнах да се интересувам от водорасли, да търся информация за тях, и някъде в началото на 2021 година се записах в едно състезание, организирано от Столична община, което се казваше „Академия за визионери“. И взех, че го спечелих – като междувременно там се намерихме и с моята съдружничка Моника Димитрова, която е с по-бизнес профил. В рамките на това състезание създадохме прототип на STEM-комплект тип „Направи си сам“, ориентиран към деца, който да демонстрира как водораслите могат да се използват за пречистване на въздуха.

Нещо като комплект за сглобяване на инсталация за пречистване на въздух с водорасли, която децата могат да си направят сами?

По същество, много примитивна версия на бъдещото устройство. В рамките на това състезание с много малък екип създадохме общо сто такива DIY-комплекта, подарихме ги на 25 различни училища и направихме 25 работилници в клас, за да им покажем как се работи с тях…

Колко време продължиха тези работилници?

Три дни – беше маратон, в който буквално отивахме от едно училище в следващото.

И обратната връзка от този маратон ви насърчи да продължите?

Да, имаше много положителна обратна връзка – както от учениците, така и от учители, директори, родители, други хора покрай тях. Този интерес ми даде увереност, че има потребност за такъв продукт, видях ниша за него и си казах: защо да не го направя? Аз бях архитект, можех да хвана дизайнерската, производствената и логистичната страна на нещата, Моника беше човекът с бизнеса... И така почти веднага се сблъскахме с първия проблем: никой от нас не беше биолог. А да говорим за биологични процеси и продукт, основан на тях, без никой от нас дори да има нужното образование за това, не беше много лесно. Затова направихме най-логичното нещо: потърсихме най-добрите в тази област. Свързахме се с Биологическия факултет на Софийския университет – с професор Майа Стойнова и доцент Благой Узунов – с които си партнирахме, за да направим серия от тестове при тях.

Тестове за различни видове водорасли?

Точно така, на различни култури, в различни условия, за да можем да видим кое ще работи най-добре, в какви количества, как ще се поддържа температурата и водната среда… Това продължи около 6-7 месеца и така вече влязохме в началото на 2022 година. Към този момент започнах да адресирам по-сериозно финансовата страна на нещата – извършваше се обемен научен труд, който трябваше да се заплати по някакъв начин. Трябваше да тръгнем по презентации, за да намерим финансиране, а за това имахме нужда от прототип. И, между другото, по онова време този прототип не беше действащ. Ако ме видиш на някакви снимки от състезания от 2022 година да държа един буркан с нещо зелено, това вътре не са водорасли, а боя. Трябваше ни по-скоро макет, за да продадем идеята, и го бяхме направили така, че да прилича на продукта, който към този момент само си представяхме. И с този буркан през 2022 година минахме през десетина състезания за финансиране, от които спечелихме всяко едно – от общински акселератори, през академии за иновации, до форуми за младежки стартъпи. Спечелихме ги както с умение да говорим и да се представяме, така и защото проблемът с качеството на въздуха, за който предлагахме решение, беше болезнено добре познат на всички хора, към които се обръщахме – за съжаление, България е лидер в тази област и това всеки го знае.

И това ви позволи да стигнете до истински прототип?

Да, получи се нещо като ефект на снежната топка, при който цялото това говорене, всички тези срещи, генерираха повече видимост, която на свой ред генерира повече инвеститорски интерес, което генерира повече средства, които ни позволиха да финансираме научната работа и да инвестираме в прототипиране… и така стигнахме до 2023 година, когато се намерихме с Resonator. А към този момент вече беше крайно време да покажем действащ прототип, защото говорехме за това вече от една година и хората искаха да видят резултати.

Как по-точно се намерихте с Resonator?

В LinkedIn. Те се свързаха с мен, чисто от интерес към устройството – просто искаха да монтираме едно при тях. В същото време един от нашите инвеститори ме насочи към Resonator като място, където има необходимия хардуер за по-сериозно прототипиране и производство. Запознахме се, допаднахме си и веднага започнахме да планираме конкретни стъпки.

И процесът на прототипиране, чисто физически, отиде в Resonator?

Да, в техния Fab Lab. Първоначално с Тодор Минчев, с когото разработвахме конструкцията, а след това се включиха и хората от Еlectronics Lab, когато вече стигнахме до платките вътре в устройството.

Колко време продължи това?

Няколко месеца, като междувременно вече беше станало време да влезем в кампания за предварителни продажби, защото инвеститорите финансираха проекта по график и трябваше да извадим готов продукт.

И така стигаме до настоящата, 2024 година?

През която вече доставяме първата серия от готови продукти. Първите трийсетина поръчки бяха реализирани през май, и междувременно отваряме втора кампания за поръчки.

Това ли ще е моделът, по който ще работите? Правите кампания, набирате поръчки и след това ги реализирате, преди да наберете следващите?

Да, защото си дадохме сметка, че за нас няма да бъде ефективно да поддържаме стокови наличности. Ще произвеждаме on demand и ще правим такива доставки два или три пъти в годината. Все пак не правим масов продукт, който към този момент вече може да се намери в някой хипермаркет – не че имам нещо против, не ме разбирай погрешно. Но този начин на работа ще ни позволи да се фокусираме върху разработването на други пазари, докато не сме в кампания за производство и доставка.

Имате ли вече поколения на продукта? Ако си го поръчам сега, същото устройство ли ще получа като хората, които са си го поръчали преди няколко месеца?

Правим леки подобрения, разбира се. Но като размери и функция устройството си остава същото. Може би осветлението няма да е отдолу, а отстрани, но ще работи по същия начин. А и ние ще предлагаме възможност на хората, които вече имат предишния модел, да ни го върнат и срещу символично доплащане да получат новата версия. Това е важно за нас и по друга причина – така ще можем да ре-използваме старите устройства, защото държим да не генерираме отпадъци и да запазим производствения процес колкото може по-чист.

Добре, да минем през целия процес от гледна точка на потребителя. Аз съм човек, който иска да диша чист въздух в жилището или офиса си, разбирам за вас от вашия уебсайт или профилите ви в социалните мрежи, поръчвам си устройството на следващата ви сесия за набиране на поръчки и вие го произвеждате. Къде и как?

В Resonator. Поръчваме материалите за хардуерните компоненти – плексиглас, компресори, LED-осветление – и те пристигат там, където ги сглобяваме. Този процес отнема от два до три месеца, за да стигнем до готов продукт.

А самите водорасли?

Култивираме ги тук, в нашата лаборатория в офиса, и ги изпращаме в концентриран вид в един малък контейнер заедно със самото устройство. Вече сме прецизирали културата – имаме конкретен вид, род, подрод и щам, с който работим - така че можем да гарантираме, че всеки път изпращаме едни и същи водорасли, които съответно дават една и съща „производителност“ на пречистване на въздуха.

И така, аз си получавам устройството, разопаковам го, напълвам го с дестилирана вода, изсипвам вътре водораслите, които съм получил заедно с него, включвам го в контакта и то започва да си работи?

Това е, да. В него има един вентилатор, който нагнетява въздуха към филтър за пречистване на полени и фини прахови частици, а след това въздухът минава през компресор, който го нагнетява към самата аквакултура, така че да циркулира през водата. И това, което се освобождава, е кислород, който излиза отгоре, през капака на устройството. Водата може да бъде дестилирана, както ти каза, но може да бъде и минерална, и обикновена вода от чешмата – правихме тестове и водораслите се култивират добре в различни типове вода, просто в хлорираната вода се култивират малко по-бавно, което е логично.

Предполагам, че сте го направили така, че да консумира по-малко електрическа енергия?

Правилно предполагаш, да – устройството консумира около три-четири пъти по-малко електроенергия в сравнение с конвенционалните пречистватели за въздух.

И когато видя, че водата е станала твърде зелена…?

Изливаш част от нея в саксия със стайно растение, например, защото съдържа ценни хранителни вещества, почистваш пластмасовите стени със суха кърпа, ако има някаква останала биомаса, допълваш с чиста вода и устройството продължава да си работи. Работа за 4-5 минути, веднъж месечно.

Като каза „в сравнение с конвенционалните пречистватели за въздух“, коя всъщност е вашата конкуренция? Има ли други устройства на пазара, които използват биологични процеси по подобен начин?

Има, разбира се, но засега не се конкурираме с тях, защото всички сме на сходен етап от развитието си и работим на малки пазари. Има една немска компания, която е вече от две години на пазара и съответно е по-напред от нас, но все още сме далеч от момента, когато ще ни се налага да се борим за едни и същи клиенти. Има и един естонски стартъп, който работи много добре, но тяхното устройство е по-голямо, за по-големи обеми въздух, и го предлагат основно на офиси.

Като стана дума за клиенти, къде са вашите?

Засега сме се фокусирали основно върху България, за да тестваме първата линия на продукта. Когато хората си го купят и започнат да го използват, трябва да мине време, за да изникнат евентуални бъгове, а в локални условия е много по-лесно да получаваме обратна връзка, да идентифицираме евентуалните проблеми и да ги решаваме в движение, да изпълняваме условията на двегодишната гаранция, която даваме за продукта, и други подобни неща от практично естество.

Да поговорим за теб. Завършил си архитектура, но доколкото разбирам, така и не си започнал да работиш като архитект, защото си основал Vodoraslo. Каква е по-дългосрочната ти стратегия? Да развиеш тази компания, докъдето може да стигне, и да се занимаваш само с нея, или да я развиеш до определено ниво, на което можеш да я продадеш, и да започнеш нещо друго?

Да кажем, че е нещо по средата. Кратката визия – да кажем, следващите две години – е да работим по инсталации, които вече са насочени към по-големи пространства: както за офиси, така и за градска среда. Пресечна точка между архитектура, дизайн, градоустройство и това, което правим ние като технология, имплементирано във високоурбанизирани територии, така че с ресурса на водораслите да се реализират решения на проблема с качеството на въздуха.

Т.е. да влезете още на проектно ниво в по-големи офисни сгради, метростанции и други подобни?

Точно така – водим успоредни преговори с общината, с архитекти, с около трийсет по-големи компании – банки, телекоми и други, за да влезем в съществуващи или проектирани сгради с по-големи инсталации за пречистване на въздуха. Успоредно с това с Resonator вече започваме работа по прототипирането на такава инсталация с по-голям капацитет, която да работи в по-голямо пространство.

VODORASLO е биотехнологична компания, която създава следващото поколение продукти за по-добро качество на въздуха в дома и офиса.

Resonator е първото място в България, което предлага достъп до Fab Lab – споделена работилница за високи технологии и специализиран хардуер, в комплект с екип, готов да окаже съдействие както на индивидуални клиенти, така и на (бъдещи) компании. Последното прави Resonator особено подходяща среда за инкубатор на технологични идеи и гостоприемно пространство за усъвършенстване на прототипи.