МАЛКИТЕ ТИТАНИ

Трета поредно отлично представяне на младежкия отбор по роботика с ментори от Resonator и Технократи

Историята започва в далечната – поне от гледната точка на момчетата от отбора – 2021 година, когато Алекс, Марио, Мони и Виктор са в седми клас. Четиримата са съученици и приятели от първи клас, но тогава за пръв път се разделят, защото отиват да учат в различни училища. (Виктор и Мони – приложно програмиране, Алекс – програмиране на компютърни мрежи, Марио – програмиране на изкуствен интелект.) Но веднага се събират отново: в клуб по роботика, при това с амбицията да сформират отбор, който да участва на световното първенство First Global Challenge още на същата година. През 2021 година, световното е в Дубай, но отборът не успява да участва в него, защото частите за робота не пристигат навреме…

На това място се налага да ги прекъснем, за да попитаме какви са тези части и какво точно представлява едно световно първенство по роботика в тази категория?

Отговаря ни Марио, който е механик в отбора: 

През 2022 година, когато реално участвахме за пръв път, световното беше в Женева, а задачата на робота беше да събира едни черни топки и да ги изстрелва в един цилиндричен контейнер, висок два метра. Миналата година, когато участвахме за втори път, състезанието беше в Сингапур, а темата беше за водата. Затова задачата на роботите беше да събират зелени и сини топки, които символизираха съответно водород и кислород. Всичките се изсипваха от едно и също място, а роботът трябваше по някакъв начин да ги сепарира и зелените да отидат в един контейнер, а сините – в друг. Тази година бяхме в Атина, а играта беше по-проста – топките бяха с по-големи размери и трябваше да се складират в два различни контейнера. Най-трудното за повечето отбори беше това, че след мисията с топките, всеки робот трябваше да се паркира на една висока рампа, а роботите на повечето други отбори не бяха достатъчно мощни, за да се качат на нея. За нас това беше най-лесното – даже бутахме другите роботи, за да им помагаме да се качат.“

Един момент. Защо им помагахте, целта не беше ли да ги победите?

Този път отговаря Алекс, който се самоопределя като „шофьор“ на робота: „Когато започнахме с роботиката, видяхме, че контролерът на робота прилича на джойстик за Playstation. 

А на въпроса за победата, целта на цялото състезание е да се разчупи ледът между участниците, за да си говорите повече и да общувате – не е толкова важно кой кого ще победи, а всички да комуникират свободно, да обменят идеи, съвети, предложения. Има дори специална награда за отбора, който е помагал най-много на останалите.“

Връщаме се малко назад, за да разкажем повече за подготовката на отбора преди участието на световното първенство по роботика в Атина през 2024 година.

Освен това, вече е време да се запознаем и с менторите на отбора: Тодор Минчев от Resonator и Ангел Йорданов от Технократи. Тодор, когото познаваме много добре от работата му като експерт и оператор на споделената работилница Fab Lab на Resonator, съветва момчетата по технически и хардуерни въпроси. Ангел е нещо като мениджър на отбора, а специалността му е софтуерът – в конкретния случай OnBot Java, на който е кодиран роботът на българския отбор.

И така, говори Тодор: „Тази година имахме два месеца за подготовка – от началото на август до 26 септември, когато беше началото на състезанието в Атина. От предишни години вече знаехме, че комплектите с части понякога не пристигат навреме, затова измислихме нова стратегия – започнахме да проектираме и да конструираме робота с части от предишните комплекти, с идеята да махнем нещо, ако се окаже, че не можем да го използваме. Когато пристигна новият комплект, сравнихме частите с новия каталог и измислихме с какво да ги заменим, ако нямаме право да използваме съответната част. Момчетата се събираха по два-три дни в седмицата, по цял ден…“

На това място го прекъсваме за малко, за да проверим дали сме чули както трябва. 

Значи четири 15-годишни момчета са прекарали по-голямата част от лятната си ваканция в сглобяване, тестване и тренировки с робот?

Отговаря ни Виктор, програмистът на отбора: „За нас, това е едно от любимите неща в годината – когато се събираме през лятната ваканция. Някой може да каже, че си хабим лятото, но според нас не е така – ние идваме с удоволствие, говорим си, приятели сме, правим нещо заедно, а после отиваме на състезание, където също се забавляваме." Допълва го Мони, който тази година е бил „human player“ – единственият състезател от отбора, който има право да помага на робота на терен по време на играта: „В сравнение с предишните две години, това лято много по-добре си планирахме времето, идеите ни не бяха толкова хаотични, а премислени. Преминавахме през няколко идеи за всеки необходим механизъм, за да достигнем до правилното решение. Едно от най-важните неща, които сме научили от отбора, е работната етика – да идваш навреме, да си свършваш работата докрай, да я вършиш качествено.“

Забележително. За още по темата се обръщаме към Ангел, другият ментор на отбора. Но за разлика от Тодор, когото вече познаваме добре, първо трябва да го представим. Ангел е представител на Технократи: организация, която развива образователна стратегия с фокус върху STEM (science, technology, engineering, math), за да създава среда, в която децата имат възможност да прилагат наученото на практика и да разкрият взаимовръзката между отделните предмети. Учителят е ментор, който учи заедно с децата, а самите деца споделят знания помежду си.

Точно както в състезанието по роботика, за което ни разказва Ангел сега. 

Колкото до стратегията ни, тя винаги е била една и съща. Преди състезанието – стегната работа с ясни задачи. Момчетата са разделени по двойки, като всеки отговаря за определен механизъм от робота, а след като е завършен, програмистът (Виктор) и пилотът (Алекс) изпипват контролите. А по време на състезанието, стратегията е всеки да бъде максимално полезен за отбора, за да трупаме точки.“

През 2024 година, българският отбор достига до 62-ро място от общо 190 отбора. И момчетата, и менторите са единодушни за това, че са много доволни от представянето си. Виктор: „Аз съм най-доволен от това, че всичко си направихме сами. Имаше отбори от други държави, където по роботите очевидно бяха работили по-възрастни професионалисти. Да не говорим за това, че например китайският отбор беше спонсориран от трийсетина различни световни компании – производители на телефони, на електронни инструменти и какво ли още не. 

Тодор: „Китайският отбор, човече. Спонсорирани са от най-големите брандове, а освен това самите части за роботите, с които работят всички отбори, се произвеждат в Китай и съответно комплектите пристигат първо при тях. Дори са имали макет на цялото игрище, на който да тренират с робота си, още преди да пристигнат! Но пък на наша страна беше фактът, че световното беше в Атина, така че можехме да отидем с бус и да транспортираме нашия робот, без да го разглобяваме. Стигнахме до последния, шести ден на състезанието, и не се класирахме на полуфинал само защото останалите отбори, с които се паднахме по жребий, имаха по-слаби роботи и не можеха да се качват сами на рампата, така че трябваше да им помагаме повече.“ 

Ангел не е съвсем съгласен по отношение на облагодетелстваните съперници: „Правилата са си правила – не може да се твърди, че облагодетелстват някого, защото всеки отбор работи с едни и същи части и се състезава на един и същ терен, така че единствената разлика са знанията. Но и аз съм доволен от нашето представяне – роботът ни се държеше стабилно на полето и не отстъпваше на останалите. Правилата са такива, че класирането зависи много и от останалите отбори на терена, тъй като има точки, които се взимат само когато всички роботи от съответния мач изпълнят дадена задача. Тази година това беше паркирането на рампата, където нямахме късмет с другите отбори. Във всеки случай, продължаваме напред – иска ми се следващата година най-сетне да стигнем до финалите!“

Бъдещето на отбора в този състав е ясно – и светло. Когато са започнали преди три години, те са били сред най-малките в своята възрастова категория: от 14 до 18 години. На световното през следващата година, четиримата ще участват за четвърти пореден път – а това означава, че ще бъдат сред отборите с най-голям възможен опит. Шансовете наистина са на тяхна страна. А след това? Момчетата се споглеждат с усмивка, преди да ни отговори Виктор: „Във формата First Global Challenge няма професионална лига или нещо подобно, така че след осемнайсетгодишна възраст можеш да продължиш или като съдия, или като доброволец в организацията на състезанието, или като ментор. Така че, ако има следващ отбор и ни предложат да участваме като ментори, с удоволствие ще го направим.“

Ако запалихме интереса ви, чуйте и подкаст епизода на Говори  ѝнтернет, посветен на  учениците от отбора по роботика след представянето на държавата ни на световното в  Женева!

Повече за световното първенство по роботика на First Global Challenge – тук. 

Resonator е първото място в България, което предлага достъп до споделени работилници за високи технологии, лаборатории и зали, специално проектирани да вдъхновяват иновациите, приложното учене и съвместната работа. Разгледайте го в дните на отворените врати – всяка сряда, или запазете вашето място през сайта.

Технократи създава авторски учебни програми и обучения както за деца и младежи, така и за учители. Работният процес на организацията използва технологиите като средство за изучаване не само на установени учебни дисциплини (математика, наука и изкуства), но и на специфични личностни умения: себепознание, емоционална интелигентност и работа в екип.