ГРУПОВА ТЕРАПИЯ

Водещите на подкаста „Естествен  ѝнтелект“ записаха първия си епизод с публика в Resonator

„Естествен ѝнтелект“ е първият и единствен български подкаст, посветен на темата за психичното здраве и един от най-популярните от подкаст мрежата на „Говори интернет“. Водещите му Слави Стоев и Мариана Събева, от три години насам са част от живота на хиляди слушатели, спечелени с експертни познания, удачно подбрани гости и не на последно място – оригинален и характерен стил на разговора.

Запазената им марка са гръмогласният дрезгав смях на Слави (ако не сте го чували, представете си нещо като Дядо Коледа, който пуши цигари без филтър) и остроумните до хапливост реакции на Мариана, с които успява да приземи на пистата на популярното разбиране и най-заблудените самолети от висините на психологичното познание.

Към края на третия сезон на „Естествен ѝнтелект“, двамата направиха следващата крачка към общуването със своите слушатели, като ги поканиха на живо в Resonator, за да запишат епизод по темата „Животът на другите“ с въпроси (и отговори) от публиката. Срещаме се с тях няколко дни по-късно.

Представете си, че не сме слушали нито един епизод на подкаста „Естествен интелект“, и се представете с няколко думи.

М: Казвам се Мариана Събева. По образование и професия се занимавам с кино – пиша сценарии за филми. Отскоро уча психология на развитието, а от три години заедно със Слави правим „Естествен интелект“. Как стана така? Бях на ски-почивка и една приятелка ми каза, че се търсят водещи на единствения български подкаст, който слушах по онова време - тогава „Естествен интелект“ все още беше рубрика на „Говори интернет“ и Слави от време на време ходеше да говори при Владо и Еленко [бел.ред. основатели на "Говори ѝнтернет"]…

С: Аз съм Слави Стоев, психолог. Познавам се с Владо и Еленко от много време и поддържаме връзка. Преди шест-седем години те ми се обадиха да ми кажат, че правят подкаст. Естествената ми реакция беше нещо като: „Ами да, сигурно, вие постоянно правите някакви глупости.“ Те ми обясниха, че това е нещо като радио, и казаха: „Ела тук при нас, да си говорим за емоционалната интелигентност.“ Помислих си, че яко са закъсали за теми, но какво толкова, ще отида и ще си говорим за емоционалната интелигентност. Може би помогна и това, че ми обещаха да пием бири, докато си говорим. Но интересът към този подкаст беше изненадващо висок. И те двамата с тяхната медийна интуиция веднага надушиха, че това е тема, и през следващите няколко години се кандърмихме: хайде по два-три епизода на година, хайде да направим рубрика… и накрая стигнахме дотам, където те от самото начало ме бутаха да стигнем: това да е отделен подкаст в групата на „Говори ѝнтернет“. И след като го отделихме така, вече беше ясно, че не може да е във формат „говореща глава“, където един човек седи и говори сам със себе си. Направихме кастинг за водещи и избрахме Мариана.

Т.е. вие двамата се познавате само от три години и само по работа?! Не звучите така.

М: Но даваме вид, че…

С: …сме женени от двайсет!

М: Не, женени от петнайсет и разведени от още пет!

С: Но принудени нещастно да съжителстват в този подкаст по стечение на професионалните обстоятелства!

Какви са вашите роли в подкаста? Останахме с впечатлението, че Слави е човекът, който говори повече, а ролята на Мариана е да го прекъсва, за да обясни същото нещо с по-прости думи или да даде пример от живота – грубо казано, експертът срещу майсторката на историите…

С: Това е една от функциите на Мариана, да. Но като казваш „роли“, по-скоро няма такова нещо, получава ни се естествено. Когато сме само двамата в подкаста, аз подавам информацията, която след това започваме да разбъркваме заедно, и Мариана влиза в ролята на слушателя. Когато имаме гост, и двамата сме интервюиращи.

Добре, сега да направим същото упражнение с представянето на самия подкаст.

С: Държа да подчертая, че „Естествен ѝнтелект“ не е подкаст за самопомощ. Жанрът ни е „Ето ви тази информация, казана по компетентен, но разбираем начин – поназнайваме нещо и каним най-добрите експерти в областта – вземете тази информация и я интегрирайте в мисленето си за нещата, за да намерите верните за вас отговори малко по-информирано“.

А каква е целта на цялото това говорене? Каква е мисията на вашия подкаст, ако можем да се изразим по този начин?

М: Може би в това отношение двамата със Слави се разминаваме – или по-скоро се разминаваме по отношение на това, което ни се иска да се случва. Това, което ми се иска да се случва на мен, се случва наистина – създава се органичен, бавен, търпеливо постигнат като резултати интерес у хората към тази тема. Публиката бавно се разширява, хората започват да се вълнуват от това, да се замислят, дава им се шанс да се запитат и да си отговорят на някакви въпроси, да комуникират с близките си на тези теми и да имат пространство, където могат да отидат и да намерят за себе си нещо на тема психично здраве. Нещо, което да е достъпно и да не е ексклузивно за професионалисти – въпреки че всеки път се изненадваме колко много хора от професионалната общност ни следят системно и продължително, защото са ни фенове.

С: Аз не бих казал, че имаме различна идея защо го правим – по-скоро имаме различни амбиции. Поради което аз страдам, а тя – не. Моята амбиция е за много по-голяма масовост. Аз вярвам, че в съвременното общество – не говоря само за България, а за съвременното общество в целия така наречен просветен свят – има огромна пропаганда на примитивността на мисленето, на инстинктивните реакции, на импулсивните съждения и поведения, на радикализацията… Безкритичността и импулсивността все повече се налагат като желано и правилно поведение. А в същото време живеем в един все по-сложен и самотен свят – и колкото по-малко разбираме нюансите на това, което се случва в главите ни и около нас, толкова по-объркани и дисфункционални сме по отношение на самите себе си. Защото до голяма степен сме лишени от онова, което са имали нашите предци – близкия кръг на племето, с който да си говорим за нещата.

И като започнат да го осъзнават, дай Боже да започнат да си говорят с хората около тях за това, което им се върти в главата. Ако това се случва повече, ще живеем много по-добре. Ще има по-малко омраза, по-малко престъпления, по-малко наливане на време и средства в безсмислени, токсични, вредни инициативи. По-малко нови смартфони и повече подкрепа за хората, които имат нужда от подкрепа. По-малко нови коли и повече инвестиции в образование и култура. По-малко нови дрехи и повече събирания с приятели…

Революция в мисленето?

С: Е, аз съм стар човек, не вярвам вече в революции.

М: Според мен точно тук е разминаването между нас двамата, защото за мен такава промяна в средата се случва бавно. Не мога да кажа, че не желая това, което желае и Слави, но просто в моята глава обозримото, постижимо нещо за такава амбиция е бавно и органично, защото няма друг начин да се случи тази промяна отвътре, която целим. Няма начин да бъде принудително предизвикана отвън.

С: Е, аз не говоря да бъде предизвиквана отвън. Имам предвид, че трябва да бъдем по-ефективни в говоренето си, да правим по-качествен продукт и да достигаме до повече хора.

Но тогава стигаме до неизбежния въпрос за балона – тези няколко хиляди души, на които говорите, образуват добре познатия ни малък и симпатичен балон, в който всички живеем.

С: Точно така. И точно затова аз къде на шега, къде на сериозно казвам на Мариана, че когато стигнем до петия сезон на подкаста – в момента завършваме третия – трябва вече да сме в телевизия. Трябва да сме в масовите медии – със същия формат, същия начин на говорене, но да достигаме до много повече хора.

Същия начин на говорене? Включително с така характерния за вашия подкаст по-грубоват език? Как стигнахте до идеята да говорите по този начин по темата за психичното здраве, която е… как да се изразим, по-чувствителна?

С: Идеята е да не говорим по този начин, но обикновено не успяваме.

М: Интересното е, че забележките, които получаваме системно, не са свързани с това нецензурно, по-улично говорене, а с шопския говор на Слави и моите англицизми, които са адът за мен, защото мисля на английски и ми е много трудно да се превеждам в движение.

„Адът за мен“ също е англицизъм.

С (с подчертан шопски говор): Е, точно за това говориме.

Добре, да си поговорим за първата крачка в тази посока, която беше епизодът с публика в Resonator. Донякъде парадоксално, в епизода с тема „Животът на другите“ нямаше други гости, а бяхте само вие двамата. Как взехте това решение?

С: Нашите слушатели, най-общо казано, се делят на две групи. Едните предпочитат епизодите, в които сме само ние двамата с Мариана – нашето чувство за хумор и нещата, които си говорим помежду си. Другите казват: „Какви са тези глупости, дайте да чуем гостите…“

М: Защото ние каним най-добрите експерти в съответната сфера и съответно в тези епизоди много повече си мълчим и ги оставяме те да говорят…

С: Искам да кажа, че ако бяхме поканили гости за този епизод с публиката, тогава пък щеше да има въпрос „Защо поканихте гости, а не бяхте само вие двамата?“ Всеки си харесва нещо и не харесва другото.

М: За мен има добавена стойност и в това, че за пръв път се срещаме на живо с публиката си. Ако бяхме поканили гост, щяхме да разговаряме с него, а сега имахме възможност да се отворим повече към публиката, да разговаряме с хората и те да задават въпроси, да достигат до отговорите заедно с нас и да участват по-пълноценно в разговора.

„Естествен ѝнтелект“ е подкаст за психичното здраве. За предстоящи подкаст издания на живо, следете социалните мрежи на „Естествен ѝнтелект“ - Facebook, Instagram и X или каналите на „Говори интернет“.

Resonator е първото място в България, което предлага достъп до споделена работилница за високи технологии, лаборатории и зали, специално проектирани да вдъхновяват иновациите и съвместната работа. Част от него е Podcast Meeting Space – домакин на някои от най-популярните български подкасти като „Говори интернет“, „Телевизия по радиото“ и други.