ВДЪХНОВЕНИЕ ПОД КОНТРОЛ

Най-успешният български електронен музикант и продуцент KiNK свири по света с MIDI контролер, разработен специално за него в Resonator

Страхил Велчев-KiNK е уникален пример за особено успешен творец, базиран в България, за когото повечето българи не са чували. Вече над двайсет години издава електронна музика, включително за лейбъли като Ovum (основан от Josh Wink) и Macro (основан от Stephan Goldman). От петнайсет години почти всеки уикенд свири в най-големите клубове в Европа и Северна Америка. Негови парчета са редовно включвани в листите на артисти като Laurent Garnier и Hercules & Love Affair.

Съвременната Библия на електронната музика Resident Advisor го избира за Best Live Electronic Act през 2015 и 2016 година, а MusicRadar го обявява за най-добрият електронен изпълнител на живо в света през 2018 година. През същата година KiNK заедно с Константин Петров-Kei основава лейбъла Sofia, за който издава повечето си музика оттогава насам. А от тази година, KiNK не се разделя с едно малко електронно устройство, разработено и произведено по поръчка за него в Resonator.

Срещата ни е в студиото на Sofia, където вече сме били за предходен разговора с Константин Петров-Kei. Страхил няма много време. Средата на седмицата за него е затишие пред (и след) буря.

Да дадем малко контекст. Къде беше миналия уикенд и къде ще бъдеш следващия?

Предишния уикенд бях три дни в Северна Америка. В петък свирих в Чикаго, в родното място на хаус музиката. В събота бях във Вашингтон, а в неделя приключих дългия уикенд в Торонто. Този уикенд ми предстои Ирландия в събота и клуб Amnesia в Ибиса в неделя.

Каква музика свириш?

Само собствената си музика – за това ме канят. От 2019 година насам издавам предимно за себе си и за моя лейбъл Sofia, който движим заедно с Kei. Но издавам и за други – последно издадох плоча за един много актуален германски лейбъл от Щутгарт, който се казва Mutual Rytm. В интерес на истината, лейбълите не са толкова важни, колкото бяха преди петнайсет години. Сега промоутърите гледат профилите на артистите в социалните мрежи – колко последователи имат, колко пъти са слушани парчетата им в платформите за стрийминг – за да преценят колко билета могат да продадат.

Искаш да кажеш, че промоутърите се свързват директно с теб? Нямаш ли агенция?

Напротив, имам. Агенцията, която работи за мен, е Little Big – един от другите артисти в нея, например, е много любимият ми Aphex Twin. Но работата на агенцията може би не е точно това, което си представяте. Моята работа е да генерирам интерес с музиката, която правя, а агенцията по-скоро логистично решава къде има смисъл да пътувам и как да се комбинират участията ми, за да се подреди годината. Това е добре да се каже за младите артисти, които имат огромни очаквания, че веднъж като подпишат с агент, и веднага ще започнат да свирят на всички фестивали. Една агенция не може да извие ръцете на никой промоутър, за да покани някого. Поне в моя случай агенцията помага със стратегия, съвети къде е добре да свиря, и заедно филтрираме предложенията, за да направим пътуването по-лесно.

Добре, за колко участия на година говорим?

Преди десетина години лимитирах свиренето до 65-70 участия на година. Първите два-три месеца от годината не свиря – това е време за студиото. Един уикенд месечно не свиря и рядко свиря в повече от два поредни дни, петък и събота.

А какво правиш през седмицата?

Както стана дума, през последните петнайсет години свиря само моя музика. Затова трябва постоянно да генерирам музика и постоянно да си усъвършенствам сетъпа. Така че работата не спира, аз съм в студиото… Както и сега.

Добре, схващаме намека. Да говорим по същество. Разкажи ни за устройството, което въртиш в ръце от началото на разговора. Как се стигна до идеята за този „мини контролер“?

С Цветомир Крумов от Resonator често си говорим за синтезатори и веднъж му споделих, че ми трябва устройство, което да запълни определена празнина в ръчния ми багаж – между прозрачното пликче за течности и дръм машината. Това беше първото условие. На второ място беше да има копчета с определена големина и определено разстояние между тях, за да са ми удобни на пръстите.

Какво точно представлява и за какво го използваш?

Това е MIDI контролер: устройство, което казва на компютъра какви звуци да възпроизведе и по какъв начин да се държи музикалният софтуер. Физическият инструмент, който свързва ръцете ми с компютъра. И естествено, може да се програмира по всякакъв начин. Има всякакви модели, но на пазара няма точно това, което да ми върши работа.

А преди какво използваше за тази цел?

Аз пътувам по света с музиката си, която изпълнявам на живо, вече петнайсет години. И през това време постоянно купувам различни устройства, като първото условие да влязат в конфигурацията, която използвам, е да влязат в ръчния ми багаж. Защото преди всичко останало трябва да ги транспортирам, а след това и да ги инсталирам на сцената, където понякога също има ограничение за мястото. И вече ако имат някаква функция, това е бонус. Но доста от тези инструменти, които купувам през годините, още след първата проба остават вкъщи.

А този си го носиш навсякъде?

Разкажи нещо повече за самия процес по създаване на устройството. Как точно се случиха нещата. Ти отиде в Resonator, за да им кажеш какво ти трябва, и…?

С Цветомир Крумов от години си говорим за технологии, така че в случая нямаше нужда да му казвам. Уточнихме само параметрите – колко да е голямо, колко да е тежко, колко да е тънко. В това устройство няма нищо революционно технически. Просто е адски удобно, изглежда добре и те подканва да го хванеш в ръце и да правиш музика.

Става ясно, че за повече технически подробности ще трябва да се обърнем към съседите. Излизаме от студиото на KiNK, прекосяваме вътрешния двор на Kombinat и влизаме в Resonator. И по-точно в Electronics Lab, където намираме Цветомир Крумов – в компанията на още няколко мини (като размери) и MIDI (като функция) контролери като този на KiNK.

Цветомир е човекът в Resonator, който отговаря за Electronics Lab, но освен това заедно с Герман Германов е създател на компанията Backpullver Software, разработила мини контролера. Платката за устройството е проектирана в Electronics Lab, а кутията е изработена във Fab Lab.

Още веднъж, за да го разберем както трябва. Какво точно представлява това устройство, което сте направили по лични спецификации на KiNK, и по какво се отличава от обикновените модели?

Това е MIDI контролер – устройство, с което контролираш различни параметри в аудио софтуер. Например ехото или филтъра за cutoff frequency – честотата, която чуваш. Но на практика може да се върже към всичко.

Как точно се работи с него?

Ще ти покажа. Свързва се по USB и се появява в програмата като контролер. И в тази програма можеш да кажеш: искам този параметър да се контролира от тази врътка. И като я завъртиш на контролера, променяш параметъра в програмата.

А тези копчета за какво са?

Те са за смяна на режими, например. Работят на бинарен принцип – on/off. Спираш нещо или го пускаш. Между другото, за 3D-принтирането им сме използвали фосфоресциращ филамент, така че ако копчето свети и после го изключиш, продължава да фосфоресцира, за да го виждаш в тъмното.

Защото е предназначено за изпълнение на живо, нали така? Какво друго сте направили по него, за да е максимално удобно и функционално за работа?

По-нашироко е направено – контролерите са раздалечени, така че да се въртят по-лесно и по-прецизно. Копчетата са само осем и са по-големи. Няма никакви надписи. Първо, защото всяко копче може да се върже с всяко нещо, и второ, защото е предназначено да се използва на тъмно, от професионални диджеи и музиканти – така че човекът, който ще го използва, няма нужда от надписи, за да се ориентира кое за какво е. Няма никакви кабели – само един изход за USB, от който се захранва и с електричество. Идеята на това е да бъде максимално просто, максимално здраво и да не пречи на пулта.

Как стигнахте до този брой копчета?

Form factor. От една страна имахме зададени габарити от KiNK, който искаше мини контролер, за да се събира в ръчния му багаж. От друга страна, устройството да се използва с две ръце едновременно, така че за всяка ръка да има еднакъв брой копчета. Мислехме си да направим и половинка на този – по-малък контролер с четири копчета, и да можеш да обединиш два, ако ти трябва по-голям. Този също може да се комбинира с още един, така че да станат общо шестнайсет.

Какво друго е важно за едно устройство, което ще се използва за изпълнения на живо и ще пътува много, и как го постигнахте?

Ами, трябва да е здраво и надеждно. Кутията на контролера е само от две части – горна и долна. Принтирана е от PETG, защото издържа на по-големи температурни разлики. 

Затова трябваше да го направим така, че да не се изкриви от температурната разлика. На потенциометрите сме направили тунинг – имат контра на врътката, така че да не може да се превърти след максималната стойност, ако човек нещо се увлече в изпълнението на живо. Устройството е максимално ниско, с минимално разстояние между компонентите – така вътре няма празно място между тях, което отново го прави по-здраво.

А от гледна точка на електрониката?

За устройство, с което ще се изпълнява музика на живо, е много важно да има колкото може по-ниско latency…

Ще трябва да обясниш.

Да работи без забавяне. Latency означава за колко време отива сигналът до компютъра, след като завъртиш копчето. С този контролер, това става в рамките на една милисекунда.

Как го постигнахте?

Със специализиран чип, който подготвя информацията от самите потенциометри. Този чип работи независимо от процесора, така че процесорът само казва: „Дай ми последните данни, които си прочел“, вместо да казва: „Измери каква е стойността на потенциометъра, изчакай да се стабилизират нещата и чак тогава ми я прати“. И като стана дума за процесора, той има сравнително малко ресурс, така че го програмирахме на C – по-машинен език, който не е толкова универсален и лесен за използване. За такива устройства се пише код на по-ниско ниво, по-близо до нулите и единиците, защото е по-прост и заема по-малко място.

Вече разбрахме, че KiNK е много доволен от контролера си и го използва непрекъснато. Кой друг може да използва такъв контролер и къде може да се сдобие с него?

MIDI стандартът е измислен за комуникация между музикални устройства, но е универсален комуникационен протокол, който може да се използва за всякакви неща – осветление за концерти, работа с видео програми, каквото се сетиш. Всяко нещо, в което можеш да свържеш копчетата с различни параметри, които да се контролират от 0 до 127 - общо 128 позиции. Колкото до втората част от въпроса, контролерът на KiNK беше първият прототип, а в момента сме на второто „поколение“ – усъвършенстван модел, от който сме произвели десет бройки. KiNK и Ричи Хоутин вече имат по една, значи остават осем. Свършват!

След като чуваме името на Ричи Хоутин – легенда на техно сцената, за когото Цветомир Крумов подхвърля съвсем между другото – се връщаме за момент в студиото на KiNK.

Извинявай, че пак те прекъсваме, но току-що разбрахме, че не друг, а самият Ричи Хоутин вече използва същия мини контролер. Как стана това?

И двамата правехме саундчек в един клуб в Сан Франциско, той видя устройството и ме разпита. Обещах му, че ще го уредя и него с едно такова. И когато от Resonator направиха втората серия, първите два контролера от нея бяха за мен и за него.

Еха. А имаш ли други отзиви, освен от Ричи Хоутин?

Ами всеки, който вижда това устройство, проявява интерес към него. На всяко шоу, където свиря, поне един колега ме пита какво е това и откъде може да си го купи.

За MIDI контролер от модела, използван от KiNK и Richie Hawtin, се обърнете към Resonator: инкубатор на технологични идеи, гостоприемно пространство за усъвършенстване на прототипи и първото място в България, което предлага достъп до Fab Lab и Electronics Lab – споделени работилници за високи технологии, специализиран хардуер и софтуер, в комплект с екип, готов да окаже съдействие както на индивидуални клиенти, така и на (бъдещи) компании.

За да видите мини контролера в действие на живо, следете програмата на KiNK.