Коя е Рада, която не допуска насилието да бъде част от живота ѝ?

Интервю с Мария Колева, ръководителя на проекта “Рада казва НЕ”

Вероятно сте мяркали малките картонени силуети из града, оцветени в оранжево с надпис “Рада казва НЕ”... И ако сте ги подминавали забързани, може би сте прекарали поне няколко секунди в чудене какво ли символизират те.

Срещаме се с Мария Колева, за да научим, че куклите Рада са проект срещу насилието, основано на пола повече, да разберем защо е важно всеки от нас да даде повече гласност и как това вече дава ефект дори и сред младежите. Тя ще ни разкаже още за мобилното приложение, достъпно от всеки в нужда, за младежките клубове, в които може да участва всеки, заявил интерес и за подкаста “Рада говори“.

Мария е член на Зонта клуб „Света София“ и ръководител на проект “Рада казва НЕ”, жена и майка, която вярва в силата на общността и в това, че всяка промяна започва от смелостта да кажеш „НЕ“, когато е необходимо.

Какъв беше повода да възникне проекта „Рада казва НЕ“? 

Една от основните мисии на Зонта Интернешънъл е кампанията „Зонта казва НЕ“ на насилието, основано на пола. Стартирала през 2012 г., тази инициатива е част от целите на всички Зонта клубове по света.

Оранжевият цвят е приет като световен символ на ненасилието, а оранжевата кукла е част от международната кампания „Зонта казва НЕ“. Идеята за нея възниква в Австралия и бързо намира последователи в много държави. Нашата Рада е вдъхновена от куклата Матилда на Зонта клуб Баден-Баден, която олицетворява жената, която не допуска насилието да бъде част от живота ѝ.

С оглед на тревожната тенденция за увеличаване на случаите на домашно насилие в България, през ноември 2024 г. Зонта клубовете в страната се обединиха и, в партньорство с Националното бюро за правна помощ (разработило мобилното приложение „Помогни ми“), както и с финансовата подкрепа на Български фонд за жените, съфинансиран от ЕС, стартираха проекта „Рада казва НЕ“ като част от глобалната инициатива, реализирана на национално ниво в България.

Защо се спряхте на името Рада? На истинско лице ли е кръстен проекта?

Името „Рада“ избрахме, защото в българската култура то символизира сила, достойнство и женска устойчивост. Рада е често срещано име в народните песни и предания, където героините се борят за честта и свободата си, и не се примиряват с несправедливостта.

В случая „Рада“ не е конкретно истинско лице, а образ – олицетворение на всяка жена, която има смелостта да каже „НЕ“ на насилието и да отстоява правото си на достоен живот. Името придава на проекта ни близост и разбираемост, защото звучи познато и топло за българското ухо, а в същото време носи силно послание за непримиримост. 

Как реши лично ти да се обвържеш с проекта?

Вярвам, че всяка жена има право на живот без страх и насилие. А когато имаш възможност да допринесеш за това, нямаш право да останеш безучастен. Вече повече от десет години посвещавам част от времето и енергията си на доброволческите каузи на Зонта – каузи, които съвпадат с моите лични ценности и с желанието ми да направя обществото по-добро за нас и за децата ни.

За мен участието в този проект е начин да дам своя глас и усилия за промяната – чрез информираност, подкрепа и солидарност. Знам, че една кампания не може да реши всички проблеми, но може да бъде първият лъч светлина, който показва на пострадалите, че не са сами, и им дава смелост да направят първата крачка към своето спасение.  

Как „Рада казва НЕ“ се различава от други подобни инициативи в страната ни досега? 

"Рада казва НЕ“ се различава от много други кампании по това, че е част от глобалната инициатива „Зонта казва НЕ“, но е адаптирана специално към българския контекст и проблемите, които наблюдаваме в страната ни. Това ни позволява да комбинираме международен опит и доказани практики с локално познание и чувствителност към културните особености. Кампанията не се ограничава само до повишаване на обществената чувствителност, а стъпва върху емоционален символ – „Рада“, близък и разпознаваем образ за българите, който олицетворява сила, достойнство и непримиримост към насилието. 

Важен акцент е и сътрудничеството с институции като Националното бюро за правна помощ и неправителствени организации, за да осигурим реален достъп до помощ, а не само информационно послание, както и включването на мобилното приложение „Помогни ми“, което прави кампанията практична и полезна. Освен информационната дейност ние работим и в посока подобряване на координацията между институциите и НПО сектора, работещи в помощ на жертвите на насилие – от една страна целим да информираме хората, че институциите могат да им съдействат и да им помогнат адекватно и навреме, а от друга, за да сме сигурни в това, работим за подобряване на връзката и взаимодействието между институциите и неправителствения сектор. Нашата амбиция е посланието „НЕ“ да бъде подкрепено от реални механизми за реакция и подкрепа, които да променят съдби и да спасяват животи.

Как работи приложението „Помогни ми“ до което води и QR кода на всяка от куклите?

Мобилното приложението представлява безплатен инструмент за хора, пострадали от домашно или основано на пола насилие.

Основните му функции са:

• База данни с контакти: Приложението съдържа обширна база с адреси, телефони, имейли и работно време на право­охранителни органи, адвокати, съдебна медицина, кризисни центрове, НПО и институции, предлагащи помощ на пострадалите.

• Филтриране по локация Когато изберете област (напр. Варна, Пловдив, София), автоматично се показват наличните организации в тази област с информация как да се свържете с тях  .

• Бърз контакт Позволява бързо набиране на трите спешни телефона: 112, горещата национална телефонна линия за пострадали от насилие на Фондация “Асоциация Анимус” и телефона за безплатна правна помощ. Също дава възможност за намиране или набиране на  номерата на избраната организация — без нужда от писане или въвеждане на лични данни.

• Информационна секция В раздел „Информация“ може да се запознаете с вашите права, процедурата за получаване на безплатна правна помощ и стъпките, които можете да предприемете, ако се намирате в риск  

• Анонимност и сигурност Приложението не изисква регистрация и не събира лични данни като име или контакт — с което се гарантира анонимност и безопасност на потребителите.

  
  

Каква част от хората, които подкрепят инициативата го правят превантивно? Мит ли е, че човек непременно следва да е бил/ да е бил в контакт с жертва на насилие, за да даде гласност или да се запознае с темата?

От нашия опит и наблюдения мога да кажа, че все повече хора подкрепят инициативата превантивно, без непременно да са били лично засегнати или в пряк контакт с жертви на насилие. Вярваме, че темата за насилието е обществен въпрос, който засяга всички – не само жертвите, а цялото общество като цяло. Затова все повече хора се включват с желание да научат повече, да разпространяват информация и да се застъпват за превенцията, преди да се стигне до трагични ситуации.  

Реалността показва, че мнозинството жени, които стават жертви на насилие, правят всичко възможно да го прикриват, скривайки страха и срама зад вратата на собствения си дом. Тези жени имат най-голяма нужда от подкрепа — от хора, които с кураж и откритост могат да застанат с лицата си и да заявят категорично „НЕ“ на насилието.

Изминала е почти година от началото на вашата кампания. Има ли нещо, което се размина с вашите първоначални очаквания?

Истината е, че вярвахме в каузата и очаквахме кампанията да има успех, но мащабът и силата на подкрепата, които получихме, надминаха всичките ни представи. Успяхме да изградим толкова много нови партньорства, да привлечем съмишленици от различни сфери и да усетим реалната подкрепа на общността по начин, който дори не сме си представяли в началото. Това беше не само изненадващо, но и дълбоко вдъхновяващо за целия екип.

За съжаление, имаше и очаквания, които се оправдаха, но в негативен смисъл. След извършване на анализ на дълбочинни интервюта, проведени по специална методология на Фондация „ХАЛО“ в 11 региона на България, се откроиха сериозни проблеми в координацията между различните институции и системи за защита от домашно насилие. Този анализ стана повод да организираме Национална кръгла маса под патронажа на министъра на правосъдието, на която обсъдихме изводите с представители на институциите и неправителствения сектор. В резултат сформирахме работна група, която ще заседава ежемесечно и ще следи за възникващи промени и проблеми, за да работим за тяхното навременно решаване.

Може ли да споделиш есенцията от доклада? Кои са най-важните тенденции, които станаха ясни?

Есенцията от доклада, представен на Националната кръгла маса, показва, че усилията ни вече дават реални резултати. Символът на кампанията – оранжевата кукла Рада се оказа работещ инструмент за информираност и достъп до помощ. Благодарение на него и на съвместната ни работа с Националното бюро за правна помощ и Български фонд за жените, приложението вече е използвано от повече 3800  души, а броят на подадените заявления за правна помощ от жертви на домашно насилие е нараснал четирикратно спрямо 2023 г.

Тенденциите са двупосочни. От една страна, има видимо повишаване на информираността – повече хора знаят, че държавата гарантира три базисни услуги без условности: психологическа консултация, адвокатска помощ и възможност за настаняване в кризисен център. От друга страна, анализът на проведените дълбочинни интервюта с работещи на първа линия потвърждава, че все още има сериозни проблеми в координацията между институциите и неправителствения сектор, което забавя или затруднява помощта за пострадалите.

Точно тук идва нашата роля – не само да популяризираме помощните механизми, но и да работим активно за това институциите и организациите да действат в синхрон. Кампанията „Рада казва НЕ“ цели да покаже, че подкрепа има, и че тя може да бъде бърза, навременна и ефективна.

Има ли интерес от младите момичета или това е тема “табу”?

За нас работата на младежките Z-клубове е истинска инвестиция в бъдеще без насилие. 

Срещаме се с младежите от нашите Z-клубове, говорим с тях за кампанията „Рада казва НЕ“, както и за кибернасилието – тема, по която вече сме реализирали национален проект. Даваме им глас, защото именно те могат да бъдат посланиците на идеята за ненасилие в своите общности. От своя страна те организират срещи, събития и работилници в своите училища и среди, където разказват за проблема, дават гласност и предлагат решения.

Има ли как дадена общност/ училище да заяви желание да бъде включено?

Отскоро имате и ваш подкаст, който записвате под покрива на Resonator, където се и срещнахме. Разкажете ни повече за него.

“Рада говори“ е новият подкаст, който създадохме като част от кампанията „Рада казва НЕ“, за да дадем още една платформа, на която да говорим открито и без срам за темата насилие. 

Подкастът се записва в Resonator и всеки епизод ще бъде посветен на конкретен аспект от темата – от превенция и психологическа подкрепа, до правна помощ и лични истории. Ще каним разнообразни гости – психолози, юристи, активисти, общественици и хора с личен опит, защото вярваме, че различните гледни точки са ключови за промяната.

В първия ни епизод това лято, наш гост бе психологът Веси Тодорова. С нея говорим за срама – защо често ни пречи да потърсим помощ, какви са дългосрочните последици от емоционалното и вербалното насилие и кои са първите стъпки към излизане от ситуацията.

Епизодите на подкаста ще излизат регулярно, за да поддържаме разговора жив и полезен - засега само във Facebook, скоро и в Spotify и YouTube . Искаме да изразим и специалната си благодарност към Resonator за подкрепата, вдъхновението и пространството, което ни предоставят, за да превърнем този подкаст в реалност. Тяхното съдействие ни помага да създадем среда, в която трудните теми могат да бъдат обсъждани с честност, съпричастност и надежда.

Станахме свидетели на толкова агресия през последните години - някои безпрецедентни случая разтърсиха цялата нация, но скоро видяхме, че един от извършителите (Подсъдимият по делото за насилие срещу Дебора Михайлова Георги Георгиев) е пуснат под гаранция и в момента е на свобода. За вас лично, кое е нещото, което ви дава надежда, че картинката в България може да се промени?

Свидетели сме на много тежки и болезнени случаи, които разтърсиха обществото ни и показаха колко дълбоки са проблемите с насилието. Медиите често разпространяват случаи, в които се твърди, че институциите не са си свършили работата, но рядко споделят подробности за доказателствата и аргументите, довели до тези решения. Това създава усещането у мнозина, че няма помощ и подкрепа, което води до безнадеждност и страх. 

Точно затова ролята на нашата кампания е толкова важна и неотложна — ние не само информираме, но и показваме добрите примери и работещите механизми за подкрепа и защита. Надеждата ми идва от нарастващата съпротива и осъзнатост в обществото, от хората и организациите, които не мълчат, а се борят за справедливост и подкрепа на жертвите. Вярвам, че с постоянство, образование и съпричастност можем да променим тази тъмна реалност и да изградим общество, в което насилието няма място.

Коя е най-значимата цифра за вашия екип? Това, което най-много се е променило или това, което ви изненадва?

За нашия екип най-значимата цифра е четирикратното увеличение на подадените заявления за правна помощ от жертви на домашно насилие след старта на проекта „Рада казва НЕ“. 

Това е доказателство, че информираността, подкрепата и достъпните инструменти като мобилното приложение „Помогни ми“ реално променят поведението и дават надежда там, където преди е имало мълчание и страх.

Ако има една позитивна история, с която можем да завършим разказа ни за „Рада казва НЕ“ каква би била тя?

Ще ви разкажа за един напълно неочакван момент по време на среща на един от нашите Z клубове. След края на срещата едно от момчетата, членуващи от скоро  с леко притеснение попита дали може да вземе един от информационните ни материали „не за него, а за една приятелка“. Не каза повече въпреки въпросите ни, но в очите му се четеше решимост.

За нас тази история е ярко доказателство, че промяната може да започне навсякъде – дори с няколко думи между двама тийнейджъри. И че всеки, независимо от възрастта си, може да бъде нечий глас и нечия опора.

„Рада казва НЕ“* е повече от кампания – тя е съюз от гласове, истории и действия. Гласът на жените, които са се изправили срещу насилието. Гласът на организации, които вярват, че всяка жена заслужава безопасност, уважение и бъдеще без страх. По проекта са реализирани повече от 100 партньорства на локално и национално ниво.  Може да следите повече в социалните мрежи на проекта - Facebook, Instagram или Tik Tok. 

*С финансовата подкрепа на Български фонд за жените и Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения са единствено на автора (ите) и не отразяват непременно тези на Българския фонд за жените, Европейския съюз или Европейската изпълнителна агенция за образование и култура. Нито БФЖ, нито ЕС, нито ЕИАОК могат да бъдат държани отговорни за тях.